Добре дошли в сайта на Регионален музей за история на София

Проучване в двора на Посолство на Р.Словакия, София, ръководител Ю.Мешеков, зам. ръководител П.Стоянова (Музей за история на София)

Проучванията на това място, попадащо в периферната зона на Източния некропол на Сердика, в отсъствие на архитектурни структури, разкриват единствено стратиграфски нива, свързани с дейности от нач. на XX в., под които следва културен слой от късен османски до възрожденски период, със средна концентрация битова трапезна и груба кухненска керамика, в т. ч. сграфито керамика. В тази среда е открит и сребърен талер на Фердинанд (1564–1595), като архидук на Бургундия и Тирол, както и медна османска монета „мангър”, от XVI в.

Спасителни археологически проучвания в района на транспортен възел „Лъвов мост“, ръководител Ал.Станев, зам. ръководител П.Стоянова (Музей за история на София)

През 2014 г. са проведени спасителни археологически проучвания в района на транспортен възел „Лъвов мост“. Общата проучена площ е ок. 6 000 м2, разположени от двете страни на р. Владайска по протежението на бул. „Сливница“. Най-интересната находка представлява устой на по-стар мост на левия бряг на реката. Качеството на строителните детайли и използваните крепежни елементи в градежа му насочват към датировка на структурата в Късната античност, когато римският град Сердика е в разцвет. Значимостта на откритието е голяма особено поради факта, че то е едно от редките до този момент свидетелства за подобен вид пътно съоръжение в българските земи. От южната страна на реката са регистрирани още фрагменти от мостовото съоръжение които по разположение, размери и градеж, както и по линията на трасето си, съвпадат с устоя на левия бряг. Наличието на запазена част от дъга в южна посока при един от тях води до заключението, че в случая става въпрос за една от последните стъпки преди края на моста от другата страна на реката. От двете страни на реката, в близост до останките от стария мост, е установено наличието на 15 зида с приблизително еднаква малка височина, ориентирани изток-запад и север-юг. Те образуват общ комплекс, вероятно изграден с цел укрепване на двата бряга. Датата на изграждане на комплекса също се отнася към ІV в., основание за което дават керамичният комплекс, нумизматичните данни, елементи от костюма и други дребни находки. Старото мостово съоръжение вероятно продължава да изпълнява своята роля и в следващите епохи до времето когато е построен Шареният мост, а впоследствие и настоящият Лъвов мост.

Археологически проучвания при скулптурния монумент на Цар Самуил, ръководител П.Стянова, МИС

Проучванията са проведени в края на 2014 г. в малък участък от градинката пред Базилика „Света София”, предназначен за постамента на паметника.

Обектът попада в центъра на Източния античен некропол. На площ от 13 м2 са разкрити общо 11 средновековни вкопани гробни съоръжения, разпределени относително по равно на две едно над друго нива. По наличието на гробен инвентар от стъклени, бронзови и сребърни накити при трима от погребаните индивиди, гробовете са датирани най-общо в периода XI–XII в.

В зоната на проучването е установено и наличието на една по-ранна градежна структура, в която ямите на два от гробовете, единият от които детски, са буквално изсечени в зидарията. Структурата представлява масивна правоъгълна стъпка (фундамент за колона (?) с размери 1,00 х 0,70 м от речни и ломени камъни, споени с розов хоросан) от периода IV–V в., продължена на юг чрез по-късна преправка – зид на кал тип „рибена кост” (VI в.). Близостта й до църквите от Източния некропол, както и голямото количество битова керамика около нея, показват, че е възможно тя да е част от голяма стопанска постройка, обслужваща нуждите на строителството в некропола, а може би и на базилика „Света София”.

Археологически проучвания на обект „Ларго” (пл. Независимост), ръководители П.Стянова, К.Шалганов МИС

Разкопките са проведени в края на 2015 г. във връзка с реализирането на проект „Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика” по Оперативна програма „Регионално развитие” 2007–2013, като основната цел е проучването на останали неизследвани по време на предишната археологическа кампания от периода 2009–2011 г. културни пластове.

Обектът попада в обхвата на ИАР „Сердика-Средец“, в центъра на античния град, като работата е съсредоточена върху площ от ок. 150 м2. При допроучването на едно от късносредновековните помещения (вкопано в земята мазе (?) е установено, че под основите му има запазен фрагмент от късноантична улица с ориентация север-юг (кардо) с ширина на платното 5 м. Под него са регистрирани някои от елементите на водопроводно-канализационната система на града – керамични водопроводи и зидан, уличен канал, от който на изток се развива друг тухлен канал, служещ вероятно като отливник, захранващ същевременно и водосборно съоръжение, находящо се в зоната на инсулата, разположена непосредствено на югозапад от източната порта на крепостта. Ситуацията на терена показва, че тухленият канал е хронологически по-ранен (средата на III – средата на IV в.) от последните фази на използване на новорегистрираното кардо през IV–VI в., тъй като тогава той е бил прекъснат и вече не е функционирал.

По време на разкопките в рамките на два контролни сондажа и след установяването на три сигурни по-ранни подови нива в някои от помещенията, изследвани като архитектура при предишните проучвания, е установено, че първият период на обитаване на тази част от античния град е II–III в.