Добре дошли в сайта на Регионален музей за история на София

Археологически проучвания на раннонеолитното селище Слатина - София

Ръководител Васил Николов и колектив, НАИМ БАН, София

След дълго прекъсване през 2013 г. са подновени археологическите разкопки на раннонеолитно селище Слатина. Това става възможно благодарение на финансирането от Столична община чрез проект на Народно читалище "Джон Атанасов" (София) по програма "Култура" – "В зората на европейската цивилизация – 8 хиляди години живот на територията на София".

Селището се намира на незаливна тераса на левия бряг на Слатинска река. Площта му е била 80 дка, но голямата част от културния пласт е унищожена в резултат на строителни дейности. Запазената част от селището е около 8 дка, като археологически проучвания са извършвани на площ около 1,3 дка.

През 2013 г. разкопките са съсредоточени в централната западна част на проучвания участък и покриват площ около 80 кв. м. До този момент в участъка са проучени три строителни нива (I–III хор.). През този сезон са регистрирани още четири нива. Горните три (IV–VI) съдържат останки от неопожарявани къщи, регистрирани чрез глинени подове. IV стр. хор. е маркиран от подово ниво, установено в тесен участък с дължина 7,20 м край източния профил на проучваната площ. Следващите два строителни хоризонта са засвидетелствани чрез останките на две препокриващи се негорели постройки, чиито останки рязко контрастират със сивата рохка пръст на междужилищното пространство. Върху пода на постройката от V хоризонт е разчистено и керамично струпване, а на пода на VI хоризонт е разкрито струпване на 7 кремъчни инструмента, каменна брадва, костено оръдие и два големи керамични диска. В рамките на светлокафявия пласт пред южната стена е разкрита масивна пещ. Тя е свързана с подовите нива и на V и на VI хоризонт. Междужилищното пространство е представено от сива пръст с ниска плътност и висока концентрация на археологически материали. В нея се наблюдават множество прослойки бяла пепел, както и дупки от колове. Най-интересната находка от този пласт е част от антропоморфна мраморна женска фигура с големи размери.

Предварителните наблюдения на керамиката показват, че IV и V хор. се отнасят към ранния неолит с червенорисувана орнаментация, а VI хор. принадлежи на бялорисувания етап на ранния неолит. Под негорелите напластявания в централната и южната част на проучената площ се достига до масивни изпечени деструкции от VII стр. хор. В тях са регистрирани множество покъсни нарушения – траншеи, ями, дупки от колове. Рушевините са в по-дебел пласт в южната част, където са регистрирани средно с около 20 см по-високо, отколкото в северната част. Принадлежат на голяма опожарена къща, която лежи върху стерилната основа. Изградена е с характерната за селището колово-плетена конструкция. Стените не са с равномерна дебелина – тя е по-голяма при коловете и изтънява между тях. Разкритите останки имат размери 9,5 х 4 м, но нито една от външните стени на къщата не влиза изцяло в сондажа; ако се съди по линията на установените в пода дупки от подпорите на билото, ширината на постройката е била около 6 м. Къщата има две помещения с обща стена, в която засега не е установен отвор. В южното помещение са проучени две групи зърнохранилища.

Зърнохранилищата имат кръгло напречно сечение (с едно изключение – четириъгълно). Диаметърът им варира от 50 до 90 см. Стените им са изградени с лентеста техника и имат дебелина 1-2 см. В южната страна на помещението е установена пещ с подковообразна форма и отвор на юг. Основата й има четиристранна форма със заоблени ъгли и размери 1,08 м х 0, 98 м. В два от ъглите на основата са разкрити малки дупки с диаметър 3-4 см. Вероятно това са следите от опорната конструкцията на купола – две кръстосващи се пръчки. В югоизточната част на помещението е имало дървена лежанка, регистрирана като бял пласт (3 х 1,80 м). В тази част на къщата са открити дванадесет съда, три хромелни камъка, няколко кремъчни и каменни инструменти.

В северното помещение са разчистени пет вторично изпечени зърнохранилища, сходни с тези от другото помещение. Четири от тях са разположени перпендикулярно на южната стена, петото се намира между пещта и източната стена. Пещта лежи пред централната част на източната стена, разположена на 70 см от нея. Има почти кръгла форма, но южната й стена е почти права, защото към нея е прилепено хромелно съоръжение. Отворът й е на северозапад. В пода на югозападната част на помещението е установен каменен хаван. В тази част на къщата са установени единадесет съда, кремъчни и каменни сечива, както и малък зооморфен съд.

Опожаряването на постройката вероятно е станало не много по-късно от времето на прибиране на реколтата, тъй като зърнохранилищата са били пълни със зърно.

Според особеностите на керамичните съдове показват, че изгорялата къща се отнася към раннонеолитния етап с бяла орнаментация – група Слатина.

През 2014 г. археологическите проучвания са осъществени отново благодарение на финансирането от Столична община чрез проект на Народно читалище "Джон Атанасов" (София) по програма "Култура" – "Опознай, опази и сподели наследството на София – раннонеолитното селище Слатина–София".

Разкопките през този сезон са съсредоточени в западната периферия на обекта и обхващат площ от около 225 кв. м. Регистрирани са пет строителни нива от ранния неолит (III до VII). Горните три се отнасят към група Кремиковци, а долните две – към група Слатина. Ниво III е маркирано с част от опожарена постройка. Стените са изградени с колово-плетена конструкция. Подът е маркиран от черна пепел върху обгорялата до напукване глина. На места се забелязват следи от поне две обмазки. Върху пода в североизточния ъгъл на постройката е запазена част от глинобитно, добре изпечено зърнохранилище с четириъгълен план.

Към ниво IV се отнасят част от негорял под, три масивни пещи и едно зърнохранилище. Напълно проучена през този сезон е една пещ. Северната й част е нарушена от по-късно вкопаване. Стените на основата на пещта са измазани с кафеникава глина. Степента на запазеност на пещта не позволява да се определи къде е бил отворът й. Синхронно на пещта е зърнохранилище, разположено на около 2,70 м югоизточно от нея. Има овална форма и размери 0,48 м х 0,32 м.

Към ниво V се отнасят останките от две неопожарени постройки и една масивна пещ. Находките от едната постройка са разнообразни, особено впечатление прави голямото количество костени инструменти и заготовки за тях, както и една миниатюрна нефритена тесла.

От ниво VI засега е разкрита част от негоряла къща – пещ с прилежащото й пространство. Пещта е лошо запазена. Има приблизително квадратна форма със заоблени ъгли. Отворът е на запад. Тази пещ засега изглежда съобразена с източната стена на по-горната къща. Останките й се намират под постройка V.2 и засега изглежда, че повтарят плана й.

Обект „Форумът на Сердика” – площад „Св. Неделя”, София, ръководител Веселка Кацарова (НАИМ – БАН), зам. ръководители: Снежана Горянова (НАИМ – БАН), Александър Станев (Музей за история на София)

Археологическите проучвания са финансирани по Програма „Култура” на Столична община за 2015 г. Те бяха съсредоточени в северната половина на площад „Св. Неделя” и обхващат площ от 300 кв. м. В следствие на благоустройствени мероприятия в периода от Освобождението до наши дни, нивото на площада е било снижено с повече от 3 метра. Това е довело от една страна до ликвидиране на значителна част от късните периоди от историята на София, а от друга – античните архитектурни останки се откриват на малка дълбочина, почти непосредствено под съвременните настилки. Анализът на резултатите от досегашните археологически проучвания в централната зона на София дава основания на редица изследователи да смятат, че на това място е бил разположен градският площад (форум) на античния град. Разкритите архитектурни останки от античната епоха хвърлят нова светлина върху градоустройството на централната зона на Сердика през II–VI в.

На предполагаемото място на римския форум се разкриха останки от две антични сгради, разположени покрай улица с посока изток–запад (decumanus). Изненадващи са мащабите и солидният градеж на сградата южно от улицата. Зидовете й са с широчина между 1,40 и 2,30 м, а помещенията й са със значителни размери, което подсказва обществения й характер. Построена след средата на II в., тя преживява редица ремонти и бива разрушена и изоставена окончателно към края на VI в. Частично са разкрити осем помещения. Едно от тях е с изключително добре съхранен хоросанов под, други две са били отоплявани посредством хипокауст (подподова отоплителна инсталация). Отделни фрагменти от мраморни облицовъчни плочи и архитектурни детайли сочат, че сградата е била богато декорирана. От север е имала вход и вътрешен двор, настлан с каменни плочи, който е извеждал към улицата. Около средата на III в. под пода на едно от помещенията й е било укрито съкровище от 2976 сребърни монети. Това е най-голямата колективна монетна находка, откривана досега в Сердика. Събирани в продължение на почти 200 години, монетите са поставени в керамично гърне, върху което е издълбано името „Селвий Калист”. Ориентацията на зидовете, техниката им на градеж, както и тяхната монументалност съвпадат като характеристики със зидовете на вече известната от предишни археологически проучвания сграда – т. нар. „преториум”, изследвана южно и югозападно от църквата „Св. Неделя”.

Разкритият участък от decumanus е с дължина 6,00 м и широчина 5,40 м. Запазена е късната настилка на улицата, която е от средно големи и дребни камъни и фрагменти строителна керамика. От север е била ограничена с бордюри от големи варовикови квадри, които са подредени плътно пред фасадния зид на друга сграда, развиваща се в северна посока. Улицата и сградата от север са доживели до началото на VII в., според намерените в пластовете с деструкции монети. Под уличната настилка са открити трасетата на четири водопровода (единият е с оловни тръби).

Проучени са редица структури от по-късни периоди – едно ранносредновековно жилище и две ями от периода IX–XI в., едно жилище с каменни стени и десет сметни ями от периода XV–XVII в., три гроба от XVII–XVIII в. и четири глинени водопровода от XVIII–XIX в.

Крепостта Урвич до с. Кокаляне, Софийско

Бони Петрунова, Николай Овчаров, Веселина Георгиева, Филип Петрунов-НАИМ БАН, София

Крепостта Кокалянски Урвич се намира върху скален масив на 20 км от София, вляво от пътя за град Самоков. Още при първите археологически проучвания е установено, че крепостните стени са издигнати по самия ръб на стръмните склонове на рида. Те следват конфигурацията на терена и очертават неправилна елипса с обща дължина 849 м, разположена на площ от 17,2 дка. Почти в центъра на оградената от крепостните стени площ се намират руините на църква. Народни предания пазят спомена, че храмът е бил посветен на св. Илия. Това е потвърдено при археоастрономическото изследване на инж. Петър Вълев, при което е установено, че първият камък в апсидата на църквата е поставен именно в деня на този светец.

Градежът на църквата е аналогичен с този на крепостната стена. Камъните са споени с бял хоросан, а в структурата на зида са използвани дървени сантрачи с дебелина до 20 см, а разстоянието между сантрачните пояси, които са оформяли външното лице на храма, е 1,20–1,50 м.

Първоначално църквата "Св. Илия" е била еднокорабна, а вътрешността – разделена на наос и притвор. Дължината на сградата от външната страна е 16,25 м. Според Д. Овчаров в началото на ХІІІ в. храмът е представлявал скромна и непретенциозна постройка с двускатен дървен покрив, покрит с керемиди. Това се потвърждава от проучванията през 2011 г., когато е установено, че тогава общата дължина е била 12 м, а размерите на първото преддверие са 1,35 х 4 м.

След извършено в началото на ХІV в. преустройство, планът на църквата става кръстовиден. Стените от север и от юг са съборени частично и отново преизградени. При преустройството подът на църквата е вдигнат с около 1 м, а сградата става от типа "вписан свободен кръст". Скоро след това по постройката се правят нови преустройства, които я превръщат в класическа кръстокуполна църква.

Друга изключително интересна информация от археологическите проучвания дават откритите фрагменти от стенописи. Проучването показва, че църквата "Св. Илия" е стенописвана на два пъти – през ХІV и ХV–ХVІ в. По стените и в насипа са открити и реставрирани няколко изображения.

Резултатите от археологическите проучвания през 2011 г. допълват и разкриват нови данни за църквата "Св. Илия". Преди всичко се доказа, че тя е част от манастир, който вероятно е изграден след превземането на крепостта Урвич от турците и е съществувал през ХV–ХVІІ в. Най-много монети се откриват от периода на разцвет на крепостта – ХІІ–ХІV в. Заедно със сребърни венециански и сръбски монети през 2011 г. бе открито и съкровище от 18 български сребърни монети от ХІV в., пръснати в притвора на църквата "Св. Илия". Върху всички екземпляри са изобразени цар Иван Александър и синът му Михаил. Върху няколко екземпляра до образа на стария цар е добавен монограмът на Иван Шишман, което е характерно за първото монетосечене на новия владетел от 1371–1373 г. Така се доказва, че превземането на Урвич е станало около битката на Чамурлийското поле.

Не по-малко важни са монетите от късния "манастирски" период. От това време са три османски сребърни акчета: на Баязид ІІ (1481–1512); Мурад ІІІ (1574–1595) и Мехмед ІІІ (1595–1603). Те се свързват с откритата на пода на помещението от запад на църквата сребърна монета на крал Сигизмунд ІІІ Ваза от 1588 г.

При проучването на църквата и пространството южно от нея са намерени 4 пръстена, сребърна обеца, лични вещи от бронз и желязо.

През 2012 г. продължи изпълнението на проект "Урвич – последната крепост на Шишмановци, управляван от САПЕЗАП – Копам БГ, финансиран от Програма "Култура" на Столична община. Продължено е изследването във вътрешната част на църквата "Св. Илия". В нартекса са проучени до скала цялата северна и централна част, като са проследени вкопаванията, в които през 2011 г. бяха открити монети на цар Иван Шишман. Единственото пространство в наоса, което не е изчерпано до материк, е това на апсидата.

От новоразкритите помещения особено впечатляваща е трапезарията. Според големината й монасите са били не по-малко от 40–50 на брой. Както се полага при общежителните манастири, тя има пряка връзка с църквата, откъдето иноците идвали под строй. Трапезарията е унищожена при огромен пожар, сложил край на живота в обителта. И точно под падналите керемиди излиза ценна находка, определяща времето на нейната гибел – медна монета на султан Сюлейман ІІ (1687–1691).

Потвърди се констатацията, че хълмът е обитаван много преди построяването на крепостта. Откритите фрагменти от КЖЕ са от паници и една кана с дата средата на V–първата половина на ІV в. пр. Хр.

Археологическите открития хвърлят нова светлина върху един пасаж от прочутата "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски: "И седем години стоял цар Шишман в Средец и покрай Искър. Имал манастир Урвич със силна крепост…". Известно е, че първият български възрожденец следва в писанията си книгата на бенедиктинския монах Мавро Орбини. Там се споменават градовете София, Видин, Одрин. Единственият локален топоним е Урвич.

През 2013 г. продължи проучването на трапезарията на манастира (помещение № 4). В северната й част е достигната скалата, върху която са фундирани северният и източният зид. В северната и южната част се разкриха плочи от настилката на пода. Под тази настилка е имало по-стар плочник. В южната част се оформи отоплително съоръжение. При неговото разширение на север настилката на трапезарията е разбита, а самото то ляга върху по-ранния плочник.

Продължи и проследяването на манастирските килии, развиващи се южно от църквата. Разкриха се напълно очертанията на килиите. Това са помещения № 5, 6 и 7, проходът на манастира, настлан с големи плочести камъни, помещение № 8 и оградният зид. Помещенията имат правоъгълна форма. На много места по зидовете личат различни преправки и преустройства.

Материалите в голямата си част са от османския период – типични форми глазирана и сграфито керамика, монети и други. Находките от 2013 г. са 103, от които 60 % монети. Най-голям дял от тях имат късноантичните монети от края на IV и почти целия V в. Находките са свързани с нападенията на хуните над Балканите. Малка колективна находка е открита северно от верижните жилищни помещения на манастира. Най-впечатляващ като находка е златният 23-каратов солид с тегло 4,5 гр. на император Марциан (450–457). Солидът и 39 дребни римски монети показват значението на крепостта в този период. Добре е представен и VI-я век с монети на императорите Анастасий, Юстиниан и Юстин II. От XIV в. през 2013 малко неочаквано са открити само две монети от добре представеното Второ Българско царство. Но този път те принадлежат на видинския владетел Иван Срацимир. Едната е сребърна аспра от периода, когато е спасен от унгарски плен и възстановен като едноличен владетел.

През 2014 г. продължи разкриването на манастирския комплекс възникнал в края на ХІV в. в централната част на средновековната крепост Урвич. Основните дейности са съсредоточени в западното крило на манастира, където са регистрирани трапезария, кухня, огнище и мазе под кухнята. В южния сектор където са били разположени жилищните помещения (килиите) на монасите, са заложени нови три сондажа. Продължи работата и по самата църква "Св. Илия", както и пространството източно от нейната апсида.

Открити са 42 находки. От тях 35 са монети, от които една златна и три сребърни. Монетите от Второ българско царство са само две, едната от тях е аспра на цар Иван Александър от средата на XIV в. Голяма изненада от това време представлява златна монета от Индия, отсечена с името на абасидския халиф на Кайро Ал-Хаким II (1341–1352), при управлението му от средата на XIV в.

Спасителни разкопки на бул. Христо Ботев № 52 – хотел Централ, Емилия Евтимова, Александър Станев

Разкритите материали са смесени и се датират масово ХІХ–ХХ в., а отделни находки от ХV–ХVІІІ и от ІV–V в. Керамиката, монетите, находките и остеологичният материал намаляват рязко в дълбочина и в западна посока.

В най-южната проучвана част, със силна денивелация в северна посока, са локализирани баластрови и пясъчни пластове, които след консултация с геоморфолог, са интерпретирани като коритото на река. Усвояването на терена, свързано със засипване на речното русло, е датирано с монети преди краят на ХVІІІ – началото на ХІХ в.

На обекта са засечени множество полуфабрикати, които се датират през ХІХ в. и доказват наличието на работилници за производството на местна керамика в непосредствена близост.

Нумизматичният материал е представен от 9 антични (ІV–V в.), 51 османски монети (основно от ХІV–ХV, и единични екземпляри от ХVІ–ХVІІІ в.), 4 корабни жетона (краят на ХVІІІ–ХІХ в.) и 8 съвременни монети (емисии на Княжество България от 1881 и 1888 г).

Основният резултат от проведените разкопките показа, че на проучваната площ няма културни пластове до годините след Освобождението. Реката е била активна до Късното средновековие, след което теренът е усвоен, като е изравнен с пръст от други места, от където попада и подемният археологически материал.