Проекти
Проект „Сградите разказват“ обхваща поредица от дейности, тясно свързани с изследването на недвижимото културно наследство на София. Той стартира през 2020 г. с участието на Регионален исторически музей -София в CLaDA-BG (КЛаДА - БГ – Национална интердисциплинарна изследователска Е-инфраструктура за ресурси и технологии за българското езиково и културно наследство, интегрирана в рамките на европейските инфраструктури CLARIN и DARIAH) като експерт и доставчик на данни.
ПРОУЧВАНЕ И ТЕРЕННА РАБОТА
Първоначално работата на музея се състои в дигитализирането и осъвременяването на историческите справки на сгради – паметници от центъра на София, като акцентът в тях е допълването на историята на зданията и личностите, проектирали сградите и живели в тях.
Основният фокус на проекта е върху изследването на недвижимото културно наследство на София. След обстойно проучване в архиви и библиотеки, екипът на Регионален исторически музей – София провежда и множество теренни обходи, интервюта с преки наследници или нови собственици на тези сгради, а в допълнение и заснема текущото им състояние.
ОТ БЕСЕДА КЪМ ВИДЕОПОРЕДИЦА
На базата на тези проучвания бяха създадени две беседи, посветени на „Изчезналата улица Търговска“ и „Сградите разказват“.
Първоначално започнала като беседа за градската история на София впоследствие в края на 2024 г. „Сградите разказват“ прераства във видео поредица, целяща да съхрани градската памет на недвижимите културни ценности и да достигне до онлайн пространството.
До момента са заснети 11 епизода, които разказват историите на 9 емблематични сгради. В рубриката може да видите сградата на ул. Будапеща № 7, принадлежала на строителя и инженера Георги Савов; къщата на ул. Бачо Киро № 29, в която е живял д-р Георги Костов – известен лекар, учил и работил с д-р Ото Люви в Университета в Грац (Австрия); историята за кооперативна палата „Мусала“ и нейния архитект Коста Николов; емблематичната история на Централни хали; историята на къщата с издателството на Захари и Олга Футекови на бул. „Княз Александър Дондуков“ № 21; къщата на д-р Михаил Елмазов и съпругата му Евгения Марс – една от забележителните дами на литературния елит и близка приятелка на Иван Вазов; историята на хотелите Сплендид Палас и София Палас; историята за канцеларията и фабриката на Самуел Патак на бул. „Княз Александър Дондуков“ и ул. „Г. Бенковски“, както и историята за къщата на ген. Рачо Петров на ул. „Хан Крум“ № 3.
Сезон 1
Епизод 1: Представяне на проекта
Епизод 2: Къщата на ул. Будапеща 7 – Историята на Георги Савов и неговото наследство
Епизод 3: Къщата на ул. Бачо Киро 29 - Историята на д-р Костов. Премеждия между миналото и бъдещето
Епизод 4: Kъщата на ул. Бачо Киро 29 – Реставрацията | Част 2 |
Епизод 5: Кооперативна палата “Мусала”
Епизод 6: Епизод 6: Централни софийски хали. Модерният пазар на столичани от 1911 г.
Епизод 7: Къщата с издателството. Сградата на Захари и Олга Футекови - бул.Александър Дондуков 21
Сезон 2
Епизод 8: Къщата на Евгения Марс. Отвъд легендата за "Музата на Вазов" - ул. Бачо Киро 39
Епизод 9: Епизод 9: Хотел Сплендид Палас и София Палас. Модерният пулс на младата столица
Епизод 10: Индустриалното наследство на Самуел Патак. От хартия към просвета
Епизод 11: Наследството на ген. Рачо Петров. Образът на властта в началото на XX век – ул. Хан Крум 3
ИЗЛОЖБИ И РАЗВИТИЕ
Допълнително към видео поредицата Музеят представи и изложбата „Истории зад фасадите“ през септември 2024 г. в пространството за култура на Централни хали. Изложбата разказва за единадесет софийски къщи от първата половина на XX век и историите на хората, които са ги построили и са живели в тях. Изложбата гостува в Исторически музей – Ботевград в края на 2025 г. и началото на 2026 г. През април 2026 г. ще бъде представена и в Исторически музей - Дряново.
През 2026 г. предстои реализирането на нов проект, който ще надгради поредицата „Сградите разказват“. Проектът „Истории зад фасадите: домовете на софийските лекари“ е финансиран от Национален фонд „Култура“ по програма „Културно наследство“ 2025 и предвижда проучване на четири недвижими културни ценности, сгради - собственост на бележити лекари от първата половина на XX век и създаването на кратка видеопоредица за тях.
Паралелно с това Музеят продължава работата си и по проект CLaDA-BG с проучването на старите сгради в централната градска част и изготвянето на исторически справки за тях.
За осъществяването на видео поредицата музеят си партнира с редица институции като Държавна агенция „Архиви“, Архива на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), Централни хали - Кауфланд и в частност с Исторически музей – Панагюрище, Исторически музей – Белово и Национален литературен музей.
Екипът зад проекта
Йордана Николова – Уредник „Дигитализация“ към отдел „Фондове“ в РИМ – София
д-р Даниел Иванов – Главен експерт „Недвижими културни ценности“ в РИМ – София
Валентин Витанов – Уредник АККК „Сердика“ в РИМ – София
д-р Марио Филипов – Уредник „Регионална и издателска дейност“ в РИМ - София
Бианка Василева – Уредник АККК „Сердика“ в РИМ – София
д-р Карина Симеонова – Главен уредник АККК „Сердика“ в РИМ – София
Тихомир Ташев – Оператор и монтажист
РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ за пореден път спечели проект, финансиран от Министерството на културата. Фокусът на конкурсната сесия, проведена в края на 2024 г., е представянето на движимото културно наследство в музеите и галериите.
Екипът на Регионален исторически музей – София продължава работа по осъществяването на проект „Обновяване и осъвременяване на обект „Триъгълна кула на Сердика“, финансиран по „Програма за възстановяване и развитие на държавни, регионални и общински културни институти” на Национален фонд „Култура“.
Минералната баня в кв. „Овча купел“ е едно от най-значимите технологични съоръжения в архитектурното творчество на арх. Георги Овчаров, изградени на територията на София. Решението за изграждане на една от най-модерните бани след Освобождението е на министър Райко Даскалов от правителството на Александър Стамболийски. Строежът на минералната баня започва през 1920 г., продължава с прекъсвания до 1933 г. и струва на държавата 30 милиона тогавашни лева.











