ИЗЛОЖБА „БРАЗИЛИЯ: ЗЕМЯ И ХОРА“
Триъгълната кула на Сердика отново е част от София хартиен арт фест. Този път откриваме изложба, посветена на Бразилия, на 6 октомври 2026 г. (вторник) от 18:00 ч.
Подподово пространство на базиликата “Св. София” (1893 – 2004 г.)
Представлява част от източния некропол на Сердика (гробове, гробници, саркофази), съхранена в подподовото пространство на базиликата “Св. София”. Проучванията започват през 1893 г. от В. Добруски – първият директор на АИМ и с различни периоди на прекъсване продължават до 2004 г. от Музея за история на София. Разкрити са различни като тип гробни съоръжения: гробни ями, гробове с керемидено покритие, саркофази, гробници изградени от каменни плочи, тухлени гробове и гробници с тухлено или плочесто каменно покритие, засводени тухлени гробници. Те се датират в периода ІІІ четв. на ІІ – ІІІ четв. на ІV в. Освен гробните съоръжения са допроучени и останките от съществувалия първоначално под сегашната базилика мартирион – специална сграда съхранявала останките от раннохристиянски мъченици, свидетелство, за което са два сребърни реликвиария, положени в специално оформено за целта двукамерно гробче, датирано в ІV в. След завършването на програмата за консервацията, реставрацията и експонирането на интериорите и подподовите пространства на 24 май 2013 г. бе открито за посещения подподовото пространство на базиликата.
Раннонеолитно селище в кв. Слатина – VІ хил. пр. н. е. (1958 – 2013 г.)
Разположено на територията на кв. Слатина между спортния комплекс “Червено знаме”, ул. “Акад. Г. Бончев” и бул. “Шипченски проход”. Това е най-близко намиращото се спрямо историческия градски център на София неолитно селище в дн. Софийско поле. Разкопки са провеждани през 1958 – 1959, 1978, 1985 – 1991, 1993 – 1995, 2004, 2013 г. Все още не е изцяло проучено. Открити са многобройни находки от камък, кремък, кост и глина, както и огромно по размерите си жилище с площ от 118 кв. м, състоящо се от преддверие и основно помещение. В него са разкрити работилница за инструменти, съоръжения за съхраняване и смилане на зърното, огнище, останки от тъкачен стан. Чрез радиовъглеродния метод С – 14 е датирано в периода 5810 – 5750 г. Просъществувало е повече от 50 г. и е загинало при пожар.
Раннохристиянска гробница на ул. “Ген. Й. В. Гурко” – т.н. “Гробница с архантелите” (1909, 1995 г.)
Разкрита е през 1909 г. при строеж на частно жилище на ул. Гурко № 13. Проучена от проф. Г. Кацаров и публикувана заедно с автора на акварелните копия на стенописите – художникът Х. Тачев. Повторно проучена при спасителни разкопки от Музея за история на София през 1995 г. Представлява засводена тухлена гробница с правоъгълен план, вътрешни размери: 2,89 х 2,68 м. и височина до зенита на свода – 1,84 м. Входът е в южната стена. Отвътре гробницата е стенописвана. Вертикалните стени са украсени с хоризонтално разположени правоъгълни пана. Северният люнет е зает от кантаросовиден съд, фланкиран от две птици. Центърът на свода е зает от “лъчист” кръст – латински тип (с по-дълго вертикално рамо), ограден в лавров венец. В четирите ъгъла на свода са изобразени бюстовете на архангелите Рафаил, Уриил, Михаил и Гавраил (изписани са имената им), от които идва и наименванието на гробницата. Останалото свободно пространство от свода е украсено с допиращи се кръгове. Датировка: кр. на ІV – нач. на V в. (между царуването на имп. Теодосий І Велики (379 – 395) и разрушаването на Сердика от хуните през 447 г. Гробницата е запазена на място под съвременния терен. Стенописите са свалени и се съхраняват в Музея за история на София.
София през вековете
Праистория
Античност
Средновековие
Османски период и Възраждане
Нова история
Най-нова история
