На 07.05.2024 г. отбелязваме 110 години от раждането на писателя Андрей Гуляшки (на снимката вдясно). Андрей Гуляшки е един от най-плодовитите, издавани и превеждани приживе български писатели прозаици. За 60 години творческа дейност изпод перото му излизат десетки романи и сборници с повести. Авторът твори в широк спектър от жанрове, които преплита – приключения, детективски разследвания, фантастика. През 50-те години работи в тематиката на антифашистката борба, социалистически преобразувания и производството, а по-късно - на българското средновековиe. Фантастичните теми и сюжети са характерни за творчеството на писателя. Повечето от произведенията му са увлекателни и се четат леко, наситени са с диалози и неочаквани обрати, освен с приключенска линия, са пронизани с добър психологизъм и задълбочен интерес към човешката природа. Една от запазените марки на автора е интересът към женската душевност.
След 1944 г. писателят работи като журналист и литературен редактор и заема ръководни постове в управлението на културата. Редактор на в. „Литературен фронт“ (1944-1945), очеркист във в. „Работническо дело“ (1948-1952), редактор в сп. „Септември“ (1952-1956), главен редактор на възстановеното по негов почин сп. „Пламък“ (1956-1966). По негова идея е създадено новото издание на Съюза на българските писатели (СБП) сп. „Съвременник“ (1971), където работи като редактор. Андрей Гуляшки е член на ръководството на СБП, ръководител на Комитета за култура, народен представител.
Андрей Гуляшки е роден на 07. 05. 1914 г. в с. Раковица, Видински окръг, в чиновническо семейство. Има предположение, че родът му е от преселници казаци. През 1919 г. семейството се мести в София. Тук Андрей учи във френски колеж, после във II и I мъжка гимназия. Първият си разказ публикува в изданието на столичните гимназисти в. „Струя“. Изключен заради своите леви убеждения, той се дипломира във Враца като частен ученик. Гуляшки е един от основателите на литературен кръжок „Хр. Смирненски“, активно сътрудничи на левите лит. издания „РЛФ“, „Жар“, „Заря“, „Звезда“. Работи като чиновник и заедно със своята спътница в живота Ема участва в нелегална дейност против властта.
Първото произведение на Гуляшки е научно-фантастичният роман „Дон Кихот от Силвеция“ (1936). Героите и сюжетът на един от късните романи на автора - иносказателния „Краят на Лалелия“ (1987), са препратка към първия му роман. В началото на литературната си кариера той пише няколко драми. В романите „Смъртна присъда“ (1940), „Новолуние“ (1944), „Стъпки в снега“ (1946) и в автобиографичния „Любов“ (1955) писателят прави опит да разкрие израстването на борческата личност.
Андрей Гуляшки се прочува като баща на своя супергерой – майора от контраразузнаването Авакум Захов. Героят се появява за пръв път в повестта „Контраразузнаване“ (1959) (или „Случаят Момчилово“). Романът е продължение на повестта „Скъпоценният камък“ (1956), където за първи път се появява приятелят на Захов, ветеринарят Анастас Буков. На южната ни граница в Родопите двамата се борят с епидемии по животните и разкриват подривни действия на диверсанти. Авакум Захов се отличава с висок морал, той идва от света на науката като случайно попада в тайните служби, за да защити родината и социалистическия строй. Сред образците на жанра е петият роман „Малка нощна музика“ (1965).
За шест години Гуляшки написва пет романа за Авакум. Те светкавично са преведени на руски и френски и предизвикват световен интерес. През 1966 г. Андрей Гуляшки е на посещение в Лондон и оповестява пред медиите, че Авакум Захов ще победи Джеймз Бонд. Бащата на Бонд - Йън Флеминг, е без право на отговор, тъй като е вече починал (1964). В „Срещу 007“ (1966) се разиграва епичната битка между двамата. Според критиците от „Нюзуик“ този роман е на нивото на най-добрия роман на Флеминг „От Русия с любов“. Забележително е, че първият роман за Бонд е написан 6 години по-рано, така както Бонд и Флеминг са с 6 години по-възрастни от Захов и Гуляшки. Гуляшки пише общ 11 романа за Авакум, като успява и да го изпрати достойно в небитието.
Засъжаление възможностите за заснемане на приключенията на Авакум на Запад и на Изток пропадат. Чак през 1980 г. е заснет българският шестсериен телевизионен игрален филм „Приключенията на Авакум Захов“. През 1984 г. излиза единадесетсерийният телевизионен игрален филм „Златният век“, написан по едноименната трилогия на Гуляшки от 1970 г. И ако Авакум Захов днес е позабравен, екранният образ на главния герой от „Златния век“ Ханко все още се помни.
Андрей Гуляшки почива на 3 юли 1995 г. в Страсбург.
