През 2022 г. година се навършват 100 години от официалното въвеждане на празника на народните будители в българския празничен календар. Това се случва през 1922 г. - три години след подписването на Ньойския мирен договор. Българското общество в победената и ощетена българска държава изпитва остра нужда от духовни стимули и ги намира в най-мъдрите българи и в тяхното наследство през вековете.
През 1922г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски, по инициативата на група интелектуалци внася предложение в Министерския съвет за определянето на Деня на св. Иван Рилски за Ден на българските народни будители. На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжно, с което този ден е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“.
Същата година на 31 октомври Министерски съвет обявява празника със свое постановление. Веднага след това - на 13 декември, ХІХ Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка. На 3 февруари 1923 г. Цар Борис III подписва закона с допълнението за въвеждането на Деня на народните будители и издава Прокламация.
Според нея Денят на св. Иван Рилски трябва „да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни”.
По повод обявяването на празника за общонационален министър Стоян Омарчевски казва: „…първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот.
… Министерството на народното просвещение определя, деня на св. Иван Рилски за празник на българските будители, за празник на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини, водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали.”
През 1945 г. честването на празника е отменено. Забраната е част от системно налаганата в обществото пропаганда и цензура.С този политически акт управляващите тогава се опитват да омаловажат значимостта на будителите и техния принос за развитието на културата и историята в България. Въпреки това традицията остава запазена в паметта на българския народ.
След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от ХХХVІ Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на професор Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение „Мати Болгария“. От 2002 г. се изпълнява ритуал по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация и извършване на тържествена смяна на караула.
По повод отбелязването на Деня на народните будители през 2018г., Президентът Румен Радев казва: „Будителят не е интелектуалец по европейски образец. Това е българска духовна категория. За да си будител, интелектуалният авторитет не стига. Трябва да имаш добавена стойност от доблест, кураж и посветеност. Будителите са мисионерите на културата, морала и свободата. Едни будят с таланта си, други с пример. Едни пишат книги и играят на театралната сцена, а други пишат история и носят достойно своята роля на сцената на живота”.
