На 7 юни 2022 г. се навършват 115 години от рождението на автора на култовата песен „Родина” – „Високи сини планини” – Младен Исаев. Той е роден през 1907 г. в монтанското село Балювица в много бедно семейство. Учи в родното си село, в Берковица и в средното механо-техническо училище в София.
Участва в ученическа стачка, когато е едва на 15 години, а на следващата година се включва в Септемврийското въстание. Твърде млад, няколко години, в периода 1926 – 1929 г. е политически емигрант в Югославия. След обявената амнистия се завръща в България и е политически затворник в затворите на София и Стара Загора до 1932 г.
През 1942 г. е осъден по дело срещу ЦК на БКП заедно с Н. Й. Вапцаов, Антон Иванов и др. Оправдан е по недоказване на вина и на излизане от затвора успява да спаси тетрадката с предсмъртните стихове на Н. Й. Вапцаров. Повече от година прекарва в концентрационните лагери Гонда вода, Кръсто поле и Св. Кирик.
По време на Втората световна война е добровоен военен писател на фронтовете в Унгария и Австрия. След 9. 09. 1944 г. възхвалява бореца за свобода и социално – политическия ред при социализма. Член е на БКП, членува и в Съюза на българските писатели. Заслужил деятел на културата (1963). Негова съпруга е талантливата и красива поетеса Людмила Исаева (1926 - 1991).
Автор на поетичните книги “Пожари” (1932), “Жертви” (1934), “Ведрина” (1936), “Тревожна планета” (1938), “Човешка песен” (1941), “Война” (1945), “Огъня” (1946), “Младост” (1949), “Звезда на мира” (1950), “Обич” (1954), “Ясни далечини” (1959), “Зеленото дърво” (1963), „Покой за тебе няма” (1975), Избрани творби в четири тома (1987), „Дървото на любовта” (1989) и др. Автор на много книги за деца. Превежда Н. Некрасов, Ал. Пушкин, Ал. Блок, Даниел Дефо.
Умира на 14.05.1991 в София.
