На 3 април 1860 г. по време на Великденската служба в български храм „Св. Стефан“ в Цариград епископ Иларион Макариополски (1812 - 1975) символично отхвърля властта на Цариградската патриаршия над българското паство.
В разгара на тържествената литургия под давлението на младите цариградски българи, той не споменава името на Вселенския гръцки патриарх, а на негово място изрича „Всякое епископство православньих“. След тази дръзка проява на неподчинение към Цариградската патриаршия, българският църковен въпрос навлиза във фазата на борба за признаване на независима българска църква.
Този смел акт на поставяне на българските национални интереси над тези на църквата е е посрещнат с ентусиазъм. В много от българските селища населението заставя духовните владици да се отрекат от Цариградската патриаршия и започва да се обръща към Иларион Макариополски като към глава на Българската църква.
Въодушевени от „Великденската акция“, жителите на София действат по същия начин. С проявите си, последвали този акт, те принуждават местния митрополит да се съобразява с интересите на българското население. По този начин Митрополията започва да играе подчинена роля на българската община, а всички градски и селски свещеници по места престават да споменават името на цариградския патриарх по време на службите си по места.
Особено яростна е съпротивата на софиянци срещу митрополит Доротей (1830 - 1875), наричан подигравателно от тях „Дорчо“. Въпреки подкрепата на туските власти и някои градски първенци, той не е приет от софийското гражданство и повечето жители го възприемат като натрапник. В продължение на половин година в София се разразява ожесточен конфликт и дори местната турска власт не успява да се справи със създалата се ситуация. В резултат на тези междуособици владиката е отстранен и управлението на епархията преминава в ръцете на софийската българска община.
През 1870 г. българското църковно – национално движение достига до своята кулминация. Със султански ферман от 27 февруари 1870 г. се учредява самостоятелна българска църква под името Екзархия. Във връзка с провеждането на Първия църковно – народен събор в Цариград в началото на 1871 г. София изпраща свои делегати на събора хаджи Мано Стоянов и учителя Христо Т. Стоянов, които участват активно в дебатите, изработването на екзархийски устав и избирането на екзарх.
