На днешния ден е открит паметникът в чест на загиналите във войните за национално обединение (1885, 1912-13, 1915-18) от с. Негован. Той е създаден по проект на скулптора проф. Михаил Михайлов (1900-1945), по задание на Щаба на Българската армия. Осветен е от Софийския митрополит Стефан.
Паметникът от с. Негован е типичен пример за военен паметник със статуарна фигура от бронз на български войник в поза „в атака” от втората половина на Междувоенния период (обща височина - 4 м, фигура - 2 м). На 30.12.1931 г. е открито Отделението за военни музеи, паметници и гробове при Щаба на армията, което освен с контролиране на строящите се военни паметници из страната (приемане на документи, коригиране на проекти, организиране на конкурси), се занимава и с проектиране и изграждане на паметници. Паметникът от Негован е точно такъв – изграден от щатния военен скулптор Михаил Михайлов, той трябва да показва официалната линия на военно паметникостроителство, в служба на укрепване на патриотичното чувство и внушаване на военните ценности сред българския народ.
За предпочитане е войникът да е представен в поза „в атака” или „на поход”, в пълно бойно походно снаряжение, с което са служили българските войници по време на Първата световна война и, както се оказва, и през Втората световна война. Отделението събира събраните дотогава средства на много от инициативните комитети и донякъде на случаен принцип определя за кои населени места (основно села) да бъде изграден съвременен войнишки паметник или само мемориален кът с плочи с имената на загиналите. Реалистичната скулптура на войник от този период наследява традициите на по-ранните военни паметници. Като цяло фигурите са по-едри, изобразени са млади мъже без мустаци, в динамична поза, основният материал е бронз. Със следвания илюстративен творчески подход на идеята за атакуващ и побеждаващ български воин на първо място се гони едно военолюбиво внушение, насочено към бъдещето. Паметникът е разположен пред старата селска църква „Св. Николай Мирликийски” от епохата на Възраждането. Той е един от последните български паметници от своя вид, защото с началото на Втората световна война е забранено употребяването за невоенни цели на стратегическите суровини олово, мед и калай.
