Денят на св. св. Кирил и Методий в София е единственият обществен празник на софиянци от предосвобожденската епоха, който съществува и се развива при различни социални условия. Причината за това е превръщането му в официален празник, чието честване придобива изключителна тържественост в столицата.

Още в първите десетилетия след Освобождението общинското управление на София е заредено с амбицията да модернизира и благоустроява града, бързо да го доближи до големите европейски центрове. Централно място в това отношение заема изграждането на електрически трамваи. Тази идея започва да се реализира в края на ХІХ век.

През 20-те и 30-те години на ХХ в. София преживява изключителен демографски бум. Към нея се насочват десетки хиляди бежанци и сънародници от цялата страна. Населението на столицата значително нараства. Ако през 1920 г. тук живеят 154 025 души, то през 1934 г. те са вече 287 095.

В края на ХIX – нач. на  XX век София наброява към 30 хиляди. Хората са малко, градът все още не се е разпрострял на голяма площ . Повечето жители се познават ако не лично, то поне по физиономия. Животът тече бавно, спокойно. Вече наред с кафенетата и гостилниците са се появили сладкарници, бирарии и ресторанти.

Шести май е денят на  Св. Георги Победоносец – един от най-почитаните християнски светци, който е уважаван и от изповядващите исляма. Св. Георги е мъченик и воин, а в  българската народна традиция празникът е сред най-обичаните и  се нарича Гергьовден. Св. Георги, който е символ на храбростта и борбата срещу злото е светецът – покровител на армията и символ на войнската чест.