В края на ХIX – нач. на XX век София наброява към 30 хиляди. Хората са малко, градът все още не се е разпрострял на голяма площ . Повечето жители се познават ако не лично, то поне по физиономия. Животът тече бавно, спокойно. Вече наред с кафенетата и гостилниците са се появили сладкарници, бирарии и ресторанти. Всяко заведение си има постоянна клиентела. Центърът на града е съсредоточен около площад „Бански” и нагоре по ул. „Витошка” до катедрелния храм „Св. Крал”, днес „Света Неделя”.
Любимо място за раздумка е кафенето. Преди Освобождението кафенетата са запазена територия за турци – майстори на любимата напитка. В кафенето ходят само мъже, пушат лула или чибук, по-късно цигари – свити на ръка или купешки и пият кафето „със салтанат” - бавно, с наслада и като мезе за разговора. След Освобождението българи и арменци изземат кафеджийския занаят от турците, но усвояват техните тайни за приготвянето му.
Сборно място на вестникари (журналисти), литератори, художници и артисти е Арменското кафене. В задимения сумрак на кафенето те идват да прочетат вестника, да поиграят табла и да се разговорят, да поклюкарстват, да напишат дописките си. Не липсват спорове и кавги, които обикновено завършват с примирение и почерпка. Тук всеки ден идва артистът Белю Белчев по два пъти, за да съобщи с колко реда тухли е порастнал зида на строежа на Народния театър - събитие, което вълнува всички, но най-много артистите. Горкият човек, полудял и починал, така и не дочаква да види завършена сградата.
Хората на духа често нямат дори дребните пари за кафето си. Добродушният собственик на кафенето Чауша редовно дава „на вересия”. Върху комина на оджака на който се вари кафето, са изписани с тебешир имената на длъжниците, а отдолу с резки изпитите и неплатени кафета.
До Арменското кафене, срещу ъгъла на ул. „Мария Луиза” и пл.”Бански” се намира голямото кафене „Македония” на Спиро Халиолчев с широка тераса и маси на тротоара, от където ценителите на женската хубост си пият кафето и чакат софиянки да излязат зачервени от женската баня. Тук си дават среща и македонските дейци, днес легендарните Даме Груев и Борис Сарафов, Иван Гарванов и Тодор Паница и много други борци за освобождението на Македония.
Отсреща, на мястото на днешните Хали се намира дъсченият цирк ”Хамершмид”, кадето прави първите си изяви прочутият Лазар Добрич. По- късно циркът е използван за театрални представления. Артистите нямали гримьорни, нито подходящи стаи, та им предложили да се преобличат в близката конюшна. Артистът Иван Попов когато попитал върху яслите ли да оставят дрехите си и да газят конски тор, отговорът бил – „Да не искате да ви постелим червен килим?” С чувство за значимостта на театъра, актьорът отговорил: „И това ще стане.” А когато представлението започнало вечерта, завалял дъжд. Този дъжд прокапал през паянтовия покрив и публиката извадила чадъри, с желание представлението да продължи. Но тъй като той се усилил особено много на сцената, се наложило спектакълът да се отмени.
По нагоре по ул. „Мария Луиза”, се намира гостилницата „Цариград”. Цените са съвсем умерени – супа 15 ст, готвено 50 ст, печено 75 ст. Въпреки това те се видяли скъпи на милионера Кочо х. Калчев, та поискал да му сипят половин порция супа, под предлог, че не е много гладен. Явно традицията за пестене на пари за храна все още не е напълно отмряла.
Недалеко от там, на някогашния пл.”Св. Никола” е разположен вехтошарския, известен още като „Бит пазар”. Тук се продават всякакви вехтории и използвани вещи от дрехи и обувки до мебели и стари оръжия. След време той се измества на пл. „Трапезица”, дотогава запазена територия на тенекеджиите. По цял ден с чуковете си те вдигат невъобразим шум наоколо, или както тогава се казва – голяма гюрултия.
Марияна Маринова, РИМ-София
На снимките:
1. Ресторант-бирария "Македония"
2. Хотел-ресторант "България"
3. Ресторант-бирария "Нишава"
4-5. Бирария "Батенберг"
