РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ участва в изложбата „Царският цвят цинобър в тракийската и римската култура по българските земи“. Тя е разположена в галерия „Средец“ (бул. „Александър Стамболийски“ № 17). Отворена е за посещения от 02 до 16 март 2021 г.
Временната експозиция „Царският цвят цинобър в тракийската и римската култура по българските земи“ се организира от Института за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“ към Българска академия на науките (БАН). Осъществява се с подкрепата на проект ИНФРАМАТ и със съдействието на: Националния археологически институт с музей – БАН, Регионалния исторически музей – София, Регионалния археологически музей – Пловдив и Министерството на културата.
Изложбата разглежда 22 обекта на тракийската и римската култура по българските земи, в които е документирано използването на цинобър или предстоят изследвания на използваните пигменти.
На територията на България са изследвани множество сакрални градежи с цветова украса. При малко обаче са проучени използваните пигменти. Те се вписват изцяло в средиземноморския контекст за декорация на монументални градежи.
Изложбата „Царският цвят цинобър в тракийската и римската култура по българските земи“ акцентира върху използването на този скъп пигмент. Тя цели да даде тласък на изследванията на незаписаните правила за цветова украса на сакрални и светски градежи до VI в., документирани на територията на България.
Разчитането на цветовите кодове и промяната в съдържанието им е важно, но се оказва, че голямо значение има и пигментът, който е използван. Цената, но и качествата му подсказват двойственост на символиката. От една страна, означава сакрално, сила, божествено, а от друга – страшно, забранено за определени социални слоеве.
Цинобърът е ценен, същевременно натоварен с определени значения и функции, които само комплексни изследвания могат по-цялостно да разкрият. Самите му качества са ги предопределили. От Древността се знае, че при нагряване до 100 градуса по Целзий червеният цвят цинобър се превръща в черен, но след охлаждане той отново се възвръща.
От събраната дотук документация се вижда, че в гробниците и подмогилните храмове червеният цвят маркира гранични пространства между световете. Разбира се, изборът на вида пигмент не е само решение на художника, а и въпрос на финансови възможности на поръчителя. Когато пигментът е цинобър – цвят, който се променя от светлината, се преподчертават медиативните функции на червеното и изглежда се вярва, че осигурява възможност за пътуване между световете.
По време на реализацията на проекта за изложбата за първи път е установен цинобър в подмогилния храм в „Четиньова могила“, с. Старосел, гробницата при с. Ружица, паничка от бронзовата епоха, гробницата от римската епоха в гр. Хисаря.
