Close
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ СОФИЯ

ИСТОРИИ ОТ СОФИЯ: ПАНСИОНЪТ ЗА СИРАЦИ „СВЕТИ ПАТРИК“

Вт, 30 Мар 2021

Пансионът за сираци от Македония и Одринска Тракия в София, създаден и поддържан от Пиърс О`Махони, е осветен от софийския митрополит Партений  на 30 март 1904 г. На  откриването му се събират представители на софийския елит в центъра на София. Присъства и г-н Добрович -  представител на княз Фердинанд, съпругата на министър-председателя – г-жа Султана Рачо Петрова, заместник председателя на Народното събрание – Димитър Петков, английският дипломатически агент тогава и много светски лица.

Ирландският благодетел Пиърс О`Махони държи прочувствена реч, в която обещава неговите питомци да бъдат възпитавани като истински българи, честни и трудолюбиви граждани, достойни и верни на источноправославната църква личности. В открития пансион - сиропиталище, в продължение на 10 години,  О`Махони се старае да изпълни обещаното полагайки всестранни грижи за  32 деца на възраст между 6 и 12 години, чийто родители са загинали при различни обстоятелства по повод Илинденско – Преображенското въстание 1903 г.

В сградата на два етажа на бул. „Македония”№34 (дн. там е сградата на хотел „Родина”) и в големия двор с градина и гимнастически съоръжения, на децата е осигурен подслон, прехрана и разнообразни занимания. В своите грижи за децата О` Махони е подпомаган от директора на сиропиталището – Фридрих Пит и милосърдната сестра Маргарет Карбъри.

До 1906 г., когато умира в София, особено ценна помощ в отглеждането, възпитаването и образоването на сираците оказва съпругата на О`Махони. Тя им преподава френски и английски езици. От българска страна е формиран обществен комитет начело с проф. Иван Георгов, а уставът на сиропиталището е утвърден лично от проф. Иван Шишманов – министър на просвещението.

 Самият О`Махони има планове за бъдещото реализиране на всяко едно дете и старателно го подготвя в различни професии - за столар, железар, лозар и др . Повечето от децата продължават обучението си в чужбина. Със съдействието на екзарх Йосиф І О`Махони открива клон на сиропиталището в Битоля, което е закрито от сърбите след началото на Междусъюзническите войни 1913 г.

Със свои средства през 1905 г.  О`Махони построява в Костенец вила, наречена „Ирландия” където  почиват  сираците през лятото. От нея днес е останал само спомена за чужденеца-благодетел, голямата столова, готвача и игрите на децата, посещавани от Екатерина и Лора Каравелови, П.К. Яворов, от семейството на Иван Шишманов и др. изявени българи.

Със собствени средства О`Махони  закупува и основната сграда на сиропиталището в центъра на София до Руски паметник. Финансира ремонта и новото й мебелиране. С пари помагат училища и обществени организации от столицата и страната.  На втория етаж в ремонтираната сграда, където е апартаментът на благодетелите, гостната и малката стаичка на надзирателката, са разположени три големи слънчеви спални за питомците. На първия етаж са занималните, столовата и кухнята на сиропиталието. Всяко дете има домашни чехли и лична закачалка за връхните си дрехи. Всички деца са записани в различни столични училища.

За да имат лични документи благодетелят О`Махони осиновява децата и им дава своето име. Сутрин ги изпраща на училище, подсигурява им двор за спортуване и игра, вечер посещава спалните им за „лека нощ”. В 1914 г., когато се разделя с тях,  всички деца имат диплома за завършено образование, получават подарък от него в голям дървен куфар – дрехи, обувки и спално бельо и са готови за самостоятелния си път в живота.

След 10 ползотворни години сиропиталището преустановява дейността си на 31 декември 1914 г. През януари 1915 г. цар Фердинанд награждава чужденеца - благодетел с орден „За граждански заслуги”. В своята родина на 2 юни 1930 г. Пиърс О`Махони умира. Неговата кауза със сиропиталище „Св. Патрик” не е продължена, сградата и имота са изоставени, разрушени и запустели.

Споменът за ирландския благодетел се пази в София, където площад и две улици носят неговото име. На много места в България, близо век след неговата смърт, има хора, които носят фамилията му или просто се определят като негови наследници.

Кателина Салтирова-Павлова, РИМ-София