От древни времена София е известна с топлите си минерални извори, това природно благо, заради което центърът на града не е преместван повече от две хилядолетия. Славата на минералната вода е неразривно свързана с баните, прочути още от древността.
Преди Освобождението в града има няколко обществени бани – турска, еврейска, мъжка, женска, циганска, гръко-латинска и баня на бедните, както и множество частни хамами. След избора на София за столица и с настъпилите промени до построяването на Общинската минерална баня в 1913 г., остават само турската и мъжката. Турската става женска, защото в нея жените могат да ходят всеки ден. В мъжката те също имат право да се къпят, но само в сряда и петък. Останалите дни са за мъжете.
А да отидеш на баня е цял ритуал, особено за жените-домакини, защото това не е днешното ежедневно къпане под душа, а целодневно занимание, в което се съчетава полезното с приятното.
За да отиде жената, придружена от малките си деца на баня, трябва да започне приготовленията още от предния ден. Приготвя се голяма бохча /денк, вързоп/, в който има освен мръсните дрехи за пране и ядене, защото тук ще прекарат деня. Тази бохча е доста обемиста и тежка, та малко домакини са в състояние сами да я отнесат. За това си има специални носачи. Рано-рано сутрин те тръгват по сокаците с вик: „Жени, има ли бохчи за баня?”. Между тях има и такива, които работят „по заявка” от предния ден. Най-популярен е Таки, дребен, набит и много як. А и неговата тарифа е най-приемлива, и за голяма и за малка бохча само пет пари /едно петаче/. Колоритният Таки се препитава не само с носене прането на жените, но и от дребна търговия пред турската баня. Продава поставени на малка табличка билки и амулети за любов, за мерак, за корем и т.н. и друга „вълшебна” стока.
Женската баня е с няколко малки басейна, мраморен под и курни. Съблекалните са непретенциозни, има и перално помещение.
Събличането трае около половин час, тъй като дрехите на гражданките се състоят от голям брой поли, фусти, волани, елечета и пр. Трябва да увиеш тялото си с тънко платно. Платното след края на ХIХ в. е заменено от по-удобната и практична тънка риза за баня, която покрива тялото от шията до краката. Не може да показваш тялото си, дори когато се къпеш. Голотата е забранена. Освен това трябва да имаш налъми, хавлия и тас за баня, част от банските принадлежности.
В помещенията за къпане се влиза без налъми. Къпещите се дълго се киснат в басейните – място за разговори, най-вече за обмяна на клюки. Темите са различини, само една отсъства – политиката. Най-желаното място в басейна е под чучура, за което често възникват препирни, стигащи и до скубане на коси. Заради тях налъмите се оставят навън.
В курните тече топла и студена вода, температурата на която може да се регулира по желание. След като се намери място на курните, започва същинското къпане. А именно изчистването на тялото с кесия от домашно платно, съпунисването по няколко пъти със сапун „Сънлайт”. Косата обикновено се сапунсва три пъти – мъчение за децата. След него следва първата почивка със закуска. Жените тук къносват косите си. С намазани с къна коси трябва да престоят три часа – време в което изпират прането, донесено от къщи и бельото, което са съблекли. В това време може и да се подремне навън в съблекалните или вътре в банското помещение. Почивката на майките може да се подслади с кафе и локум. Никой не бърза, времето тече бавно, спокойно. Това е и любимото време за децата, оставени на воля да лудуват в басейна. Като се уморят се насочват към бохчите с ядене, като особено им се услажда разхлаждащата кисела туршия, любима след игрите в топлия басейн.
Софиянки избягват да ходят на баня, когато довеждат бъдеща еврейска или турска булка да се къпе. Сватбарките пеят, танцуват, вдигат шум с дайрета и за спокойно прекаран ден в банята и дума не може да става. Това обикновено става в петък и събота, преди сватбения ритуал.
Денят завършва с поздрава: „Честита баня!”, отправен от банската прислужница. Тя задължително трябва да е възнаградена с дребен бакшиш.
Срещу женската баня има кафене, в което мераклиите от мъжки пол чакат да зърнат изкъпаните жени, за да ги задяват. Затова те предпочитат да останат в банята до по-късно, като се мръкне и да избегнат нежеланите закачки.
О, времена! О, нрави!
Марияна Маринова, РИМ-София
