Сред любимите забавления в свободното време на софиянци, наред с кафенетата, в които клиентелата е предимно от мъже, любими стават забавите и вечеринките. В тях присъстват и жени, което ги прави еднакво привлекателни за двата пола.
Вечеринките са специална форма за общуване. Те имат социална и образователна функция. Обичайните посетители са хора от средната класа и по-образованата част от работническата класа. Събират се в малки клубове или други непретенциозни помещения. Програмата включва т.н. сказка - беседа на определена тема. След нея следват любителски изпълнения на популярни песни в съпровод на мандолина, цигулка или китара. Често се използва цитра. Гвоздеят в програмата е „концертното рисувание”. Под съпровода на музика, най- често валс, любители художници или студенти от Рисувалното училище с въглен набързо скицират образа на някой от присъстващите. Резултатът буди всеобщото възхищение на публиката.
Сказките, най-вече по въпросите на изкуството, се запазват дълго време и се радват на голям интерес. Има сведения, че художникът Антон Митов изнася повече от сто художествени сказки, които са придружени с прожекции на на творбите на велики художници като Рембранд, Рубенс, Ботичели, Ван Дайк, Леонардо да Винчи, Рафаел, Тициано и др. Провеждат се в салон на ул. Шипка и на тях присъстват по 100-150 души.
Друг вид развлечение са баловете и танцувалните забави. Баловете са за каймака на обществото. Провеждат се в Двореца, или във Военния клуб на ул. Московска. А танцувалните забави са за по-непретенциозна публика и са организирани с търговска цел и обябявани с афиши. За да отидеш на такава забава, трябва да платиш вход от 2 до 5 лева. Посетителите са чиновници, дребни търговци, занаятчии и жители на по-бедните квартали, между които и много евреи. Пъстротата на публиката съответства и на пъстротата на облеклата – от бални рокли до скромни пола и блуза, преправени сватбени рокли и вакарелски сукмани. Не липсват и възрастни жени – морален стожер за младите момичета.
Провеждат са в салоните на ул. Сан Стефано, в „Одеса” на пл. Трапезица или в „Дълбок зимник”. Организират се и балове с маски, най-вече по време на Сирни заговезни. Музиката е духова, много силна,оглушителна. Салонът покрай стените е нареден със столове, в единия край има малък бюфет, който предлага локум и сладка, фъстъци и семки, гевреци. За пиене бира и лимонада в два цвята – жълта и червена. Там кавалерите черпят дамите си в почивките между два танца.
Танците се откриват с българско хоро. Най-популярни са пайдушко, свищовско, касапско, изпълнявани многократно по време на забавата. Много обичана е ръченицата. Танцуват се още валс, полка, крайсполка, галоп и кадрил, за който е необходимо предварително да се уговорят партньорите, тъй като се играе по двойки. Най - очакваният момент е когато обявят „Дами канят”. Макар и срамежливо и с притеснение, дамите се престрашават да поканят кавалери, които горди, че са избрани ги повеждат за танц. Съвременници определят този момент като първа свобода, извоювана от българката на обществената сцена. И макар и в салона да е прашно и задушно, никой не протестира, всички се веселят и с напредването на времето градусът на настроението се покачва. След всеки един – два танца се разнасят възгласи „Хоро, хоро”! Всички се хващат на хорото.
Марияна Маринова, РИМ-София
