На 5 юни 2019 г. се навършват 140 години от основаването на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Тя е най-голямата библиотека в страната и най-старият културен институт в следосвобожденска България. Библиотеката е разположена в центъра на столицата, до централната сграда на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
По идея на софийския учител Михаил Буботинов на 10 декември (28 ноември стар стил) 1878 г. е създадена комисия с председател Марин Дринов, която да създаде българска национална библиотека. Тя е основана на 17 юни 1879 г. като държавно учреждение с името Българска народна библиотека. През 1900 г. за библиотеката е закупена сграда на улица „Георги Раковски“ 131. През 1924 г. към нея е добавен създаденият през 1904 г. Архив на Българското възраждане. През 1939 г. започва строителството на нова сграда за Народната библиотека на мястото на Царския манеж. По време на бомбардировките на София през 1944 г. тези 2 сгради са разрушени. Новата сграда е проектирана от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Фасадата е дело на скулптора Михайло Парашчук. Построена е със сключен през 1946 г. целеви държавен заем и е открита на 16 декември 1953 г. През 1963 г. Народната библиотека „Васил Коларов“ се преименува в Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий"
В градинката пред библиотеката е построен величествен паметник на братята Кирил и Методий - създатели на славянската писменост. Голямото количество изключително ценни и разнообразни по своя характер колекции на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", включваща над 8 милиона регистрирани библиотечни единици. В Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий “се съхраняват и личните архивни фондове на видните български писатели и поети Иван Вазов, Захари Стоянов, Пенчо П. Славейков, Мара Белчева, Елисавета Багряна, Гео Милев, Стоян Михайловски, Пейо Яворов, Йордан Йовков и др.
Паметник на културата от 1978 г.
