На 16 април 2019 г. се навършват 140 години от приемането на Търновската конституция. Това става чрез Учредително събрание през 1879 г. в Търново. Законът е изработен по модел на белгийската конституция и е една от най-демократичните за времето си. Съдържа 22 глави, някои от които са обособени в дялове. Основният закон отразява свободния и демократичен дух на българския народ.
Конституцията юридически закрепва социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението през 1878 г. Провъзгласява и гарантира частната собственост като основа на производствените отношения в страната. Прокламира свободата на печата, правото на сдружавания и общинското самоуправление. Установява като форма на управление наследствената конституционна монархия с народно представителство. Предвижда демократична избирателна система без пряк имуществен ценз на всички мъже, навършили 21-годишна възраст. Конституцията установява принципа на разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна, като създава приоритет на монархическата. Предоставя широки пълномощия на монарха във вътрешния живот и външнополитическите отношения и утвърждава неговата неотговорност пред Народното събрание и Министерския съвет.
През 1911 г. V Велико народно събрание прави цялостна редакция на Търновската конституция в съответствие с международния статут на България след обявяването на Независимостта (1908). Разширени са пълномощията на българския монарх, който заедно с правителството получава правото да сключва международни договори, без да уведомява за това Народното събрание. Мандатът на българския парламент става четиригодишен.
Търновската конституция действа седем десетилетия – най-дълго от всички родни конституции. Тя не е формално суспендирана от VІ Велико народно събрание, което на 4 декември 1947 г. приема така наречената Димитровска конституция и обявява България за народна република.
