На 7 април 2019 г. се навършват 110 години от признаване на независимостта на България.
На 22 септември/5 октомври 1908 г. в църквата „Свети четиридесет мъченици” в Търново с Манифест е провъзгласена независимостта на България и тя е обявена за царство. Манифестът е издаден от името на княз Фердинанд І и подписан от членовете на правителството начело с Александър Малинов. Респективно пред името на българския владетел стои вече титлата цар. С този политически акт са отхвърлени последните формални васални връзки с Османската империя, наложени на страната ни от Берлинския конгрес през 1878 г.
След обявяването на Независимостта настъпва деликатна политическа ситуация, тъй като Берлинският договор е нарушен. Влошават се отношенията между България и Турция, възниква опасност от военен конфликт.
Тогава се намесват Великите сили. Първо Британската империя поставя условие да започнат преговори между българското правителство и Високата порта (Турция). Русия предлага да участва в уреждането на конфликта и се заема да посредничи. Тя не желае избухването на война на Балканите. Съгласява се да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война през 1877-1878 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България.
Така страната ни няма да плаща нищо на Турция, а ще издължи 82 милиона лева на Русия. За целта ще сключи заем с Руската държавна банка при изгодни условия. Изплащането му ще стане в рамките на 75 години. Следва подписването на двустранни протоколи между трите държави. На 6 април 1909 г. Османската империя признава независимостта на България. Ден по-късно същата стъпка предприема и Русия. В следващите седмици първо Сърбия и Черна гора, а след това и всички европейски страни признават България за царство и за независима държава.
