На 22 февруари се навършват 120 години от рождението на Дечко Узунов. Художникът е роден през 1899 г. в Казанлък. Баща му е търговец на бои и лакове. Майка му е сред първите жени учителки в Стара Загора.
Дечко Узунов започва да общува с художници и артисти в читалище „Искра“ и театъра в родния си град още като дете. През 1919 г. е приет в класа на проф. Петко Клисуров в Държавното рисувално училище в София (дн. Национална художествена академия). Специализира при проф. Карл фон Маар в Мюнхен, където учи с Иван Пенков и се запознава с Иван Милев и Пенчо Георгиев. След време всички те работят в Народния театър „Иван Вазов“. След като се завръща в България Дечко Узунов се дипломира в класа на проф. Стефан Иванов. През 1926 година започва работа като художник в Министерство на просветата. Няколко години по-късно става преподавател по живопис в художествената академия. Той член и един от основателите на дружество „Родно изкуство“, председател на Съюза на дружествата на художниците в България. Няколко пъти е избиран за председателна Съюза на българските художници. Носител е на голям брой награди и отличия.
Творчеството на Дечко Узунов е многообразно – живопис, акварел, илюстрации, приложни изкуства. Сравнително по-малко позната е връзката на художника с Народния театър. Той е автор на проекти за декори и костюми, на портрети като този на поета Николай Лилиев, на режисьора Николай Масалитинов и актьора Кръстьо Сарафов.
Произведения на Дечко Узинов се съхраняват в колекциите на престижни галерии и музеи в България и чужбина.
На снимката:
Дечко Узунов. Кремиковци. Маслени бои на платно. 66х96 см. 1964 г.
