На 7 септември 2018 г. се навършват 140 години от рождението на Екзарх Стефан І. Той е роден в Широка лъка през 1878 г., завършил е Богословско училище в Самоков и Духовната академия в Киев. Преподавал е в Пловдивската мъжка гимназия и Българската духовна семинария в Цариград. През 1910 г. е приел монашески чин. След войната с Турция през 1913 г. е участвал в Карнегиевата комисия по подписването на премирието.
В продължение на 4 години е специализирал богословие в Швейцария, а през 1919 г. става доктор по философия и литература. Две години по- късно е ръкоположен за епископ, а през 1922 г. е избран за Софийски митрополит. Ръководил е Софийската митрополия до 1945 г. Автор е на много богословски трудове, но безспорно най- голямата му заслуга е спечеленото съгласие за вдигане на схизмата от Цариградската патриаршия над Българската екзархия. През 1943 г. активно е участвал в спасяването на българските евреи от преследванията на нацизма и заради това, по- късно, е провъзгласен за Праведник на света от Израелския мемориален институт „Яд Вашем”.
В началото на 1945 г. е избран за български екзарх и като такъв е защитавал българската православна църква и Св. Синод от вмешателството на политическата власт. През 1948 г. с правителствено решение е свален от длъжност и е интерниран в с. Баня, Пловдивско. Там е живял под принудителен домашен арест до 14 май 1957 г., когато умира и погребан в Бачковския манастир.
