На 25 юни 2018 г. се навършват 95 години от смъртта на чешкия археолог Херман Шкорпил. Той е един от многото представители на тази държава, които са сред строителите на съвременна България, започнали своята дейност непосредствено след Освобождението. Чехите съставляват голяма част от формиращата се по това време нова българска интелигенция и може да се каже, че те са и основният двигател за нейното много скорошно трайно установяване в обществения живот. Заемайки различни постове и длъжности – юристи, инженери и архитекти, музиканти и художници, учени и дори държавни служители – „българските“ чехи усърдно полагат основите на културното и политическо възстановяване на нашата държава по модерен западноевропейски модел. Сред тях най-ярко се открояват имената на Константин Иречек, Вацлав Добруски, братя Шкорпил, братя Прошек, Ян (Иван) Мърквичка, Ярослав Вешин, Антон Новак и др.
Благодарение именно на предприетите различни културни дела отново от няколко „български“ чехи се поставят и основите на археологията в следосвобожденска България. Това са на първо място братята Карел и Херман Шкорпил и редом с тях Вацлав Добруски. В своите първи стъпки на научноизследователска дейност, методика на работа и практика на терен, българската археология се изгражда на базата на техния упорит труд по събиране и проучване на нашите старини – и най-вече на натрупания техен професионален в старата им родина опит.
Братя Шкорпил са потомци на род, който има родствена връзка със знатния род на Иречекови и Шафарикови. Родени са в гр. Високе Мито, един от многото кралски градове в Източна Чехия (тогава в Австрийската империя), в семейството на съпрузите Вацлав и Анна Шкорпил. Тяхната майка е била леля по бащина линия на историка Константин Иречек, който пък от своя страна (по майчина линия) е внук на известния славист Павел Шафарик. С разностранни научни интереси и способни да анализират всички епохи, братя Шкорпил обхождат Българското княжество и Източна Румелия и описват съвършено точно намерените от тях старини – прабългарски и средновековни християнски паметници, праисторически селища, тракийски могили и др. Първите планове на старите столици са дело на Карел Шкорпил – той е и откривателят на Плиска.
През 1888 г. братята основават Варненския археологически музей, а през 1901 г. и Варненското археологическо дружество. Карел е директор на музея от 1915 г. до смъртта си (1944 г.), а в продължение на 17 години Херман е несменяем председател на Варненското археологическо дружество, което развива огромна народнополезна дейност.
Днес, на 25 юни 2018 г., се навършват 95 години от смъртта на Херман Шкорпил. Той пристига в България през далечната 1880 г., като първоначално постъпва на работа като преподавател в Пловдивската мъжка гимназия. В периода 1881-1886 г. е учител в мъжката гимназия в Сливен. По-късно – от 1 септември 1894 г. – е назначен да преподава в София, а между 1894 и 1900 г. учителства отново в мъжката гимназия в Пловдив. В годините 1900-1904 е учител в Русе, а след това – до 1906 г. – и във Варна.
Херман Шкорпил е редовен член на Руския археологически институт в Цариград, а след това и на Българския археологичен институт (осн. ноември 1920 г.). Дописен член е на Германския археологичен институт в Берлин, на Австрийския археологичен институт във Виена, на Природо-изпитателното дружество в Петроград и почетен член на музея във Високо Мито. Автор е на първата геоложка карта на Южна България (Източна Румелия, 1882 г.), на изследвания и трудове в областта на историята, географията, геологията и др. Основава музей в Сливен (1884 г.) и естественоисторически музей в Русе (1902 г.). В периода 1906-1921 г. е уредник на Варненския археологически музей и председател на Варненското археологическо дружество.
Херман Шкорпил умира на 25 юни 1923 г. във Варна и е погребан край развалините на разкритата от него и брат му Карел раннохристиянската базилика в местността Джанавара.
В многообхватното си научното наследство братя Шкорпил имат и голям принос към историята и археологията на град София. Ето защо тук публикуваме статия (Шкорпилови 1890: 46–60), съобщаваща за разкриването на две средновековни църкви и прилежащите към тях (но разнородни по хронология) гробници и плоски гробове при преустройството на района между Народното събрание и базиликата „Св. София“ в края на XIX в. От настояща гледна точна датировките и интерпретацията на откритите археологически останки, направени в статията, са остарели, но целта на поместения тук откъс е да представи гледната точка, размислите и преценките на братя Шкорпил като проучватели от епохата, в която са живели. Поради тази причина текстът се предава според нормите на стария (Дриновски) правопис.
Използвана литература:
Шкорпилови 1890: Братия Шкорпилови. Срѣневѣковни черкви и гробища въ София. – В: Сборникъ за народни умотворения, наука и книжнина. Т. III. София, 1890, 46-61.
