На 26 май 2018 г. се навършват 100 години от смъртта на Иван Петров Йончев – забравеният поет на Балканските и Първата световна война. Той е автор на стихотворението „Завета на дедите” /1916 г./, по чийто текст композиторът Георги Шагунов създава музиката на безсмъртния марш на Българската армия.
Иван Йончев е роден в Самоков на 3 април 1884 г., но по-късно семейството му се премества в София. Още в училище проявява поетично-артистичните си способности и 14-годишен пише поемата „Слепец“, посветена на борбата за Освобождението на България. По-късно става част от столичния бохемски кръг и общува с поети, художници, артисти като Димчо Дебелянов, Кирил Христов, Никола Петров, Александър Божинов, Константин Щъркелов, Стефан Македонски, Христо Ганчев. А през 1916 г. Иван Вазов му подарява книгата си „Песни за Македония” с автограф „На младия поет г. Иван Йончев”.
По време на войните се появяват стихосбирките му „Родни песни”, „За Родината”, „Цветя”... Някои от патриотичните и лирични стихове на Иван Йончев са се превърнали в песни – сред тях се откроява „Какво са , о татко, в небето звездите, /що греят тъй дивно на модрия свод? / На мъртвите те са, о сине, очите, / на всички, умрели за своя народ./
Литературното наследство на Йончев не е голямо, но е искрено и вдъхновено - от поезията му лъха нежност и копнеж, както и чувство на тъга и печал по несподелената любов и щастие. Но най-въздействащи и до днес остават стихотворенията, посветени на Родината и борбата за обединение на българските земи.
Поетът умира от туберкулоза на 26 май 1918 г. в София. Изпратен е с военни почести, а Стилиян Чилингиров произнася надгробно слово. По предложение на Иван Вазов улицата, на която е живял в Красно село, носи името на Иван П. Йончев. Улица на името на поета има и в Самоков, недалеч от мястото на родната му къща.
По повод 100 години от смъртта на Иван Йончев наскоро излезе второ допълнено издание на книгата му “Завета на дедите”.
