Новата българска история е изпъстрена с редица личности, чиито политически решения и действия формират облика на младата българска държава и предопределят нейното политическо развитие за десетилетия напред. Независимо от техните политически убеждения, България е техен основен идеал. Такъв е и Стефан Стамболов.
Роден е през 1854 г. в гр. Велико Търново и израства в среда на родолюбиви българи. Баща му е участник във Велчовата завера и съратник на капитан дядо Никола. Учи в Духовната семинария в Одеса, но е изключен поради връзки с руски революционери. Цял живот не спира да чете и да се самообразова. Самият Стефан Стамболов също се включва активно в борбите за освобождение от чужда власт. Участва в подготовката и провеждането на Старозагорското въстание и последвалото го Априлско. Става съратник на Христо Ботев, като от тогава датират и първите му публицистични опити. Не са му чужди и поетичните форми – през 1875 г. двамата издават книгата „Песни и стихотворения“.
След 1878 г. и освобождението на България Стефан Стамболов започва да гради политическа кариера. Бавно и постепенно той се издига в държавното управление, преминавайки през редица постове. Един от активните дейци на Либералната партия, депутат в Учредителното събрание, а и по-късно председател на народното събрание. Активно подкрепя Съединението, доброволец е в Сръбско-българската война, но е и не прекъсва публицистичната си дейност.
Стамболов започва своята политическа кариера като председател на народното събрание, стигайки до премиер на княжество България. Такъв той ще бъде в периода 1887-1894 г. Неговото управление преминава в трудна външна и вътрешнополитическа ситуация. Постигнати са редица успехи. Създава се Софийският университет, първото висше училище в България, издействани са берати за български владици в Македония. Нещо, което значително облекчава положението на сънародниците ни там. Младата българска държава се развива и модернизира непрекъснато, придобивайки европейски дух. Строят се железници, модернизира се и се въоръжава армията. Приети са редица закони сред които за покровителстване на икономиката и местното производство. Стамболов действа и решително срещу външните и вътрешнополитически проблеми на страната – приет е Закон за изтребление на разбойничеството, разгромени и са и четите на Набоков и Боянов.
Стамболов си спечелва и редица врагове, както вътре в страната, така и вън. Категоричната му твърда политика води до разрив с Русия. Империята на няколко пъти успешно се намесва в политическия живот у нас, детронирайки княз Батенберг и чрез опити за саботажи. Стамболов е един активните му поддръжници-впоследствие регент и участник в делегацията по избирането на нов български княз. Стига се и до скъсване на дипломатическите отношения между двете страни. Неразбирателството между министър-председателя и княз Фердинанд, вътрешните и външнополитически проблеми водят до падането на Стамболовото правителство през 1894 г. Срещу личността му има атентати още докато е част от управлението. Последния такъв срещу него през 1895 г. води и до неговата смърт. Той бива жестоко посечен недалеч от дома си при внимателно планирано и изпълнено покушение от македонстващи. Официалната причина е отмъщение за смъртта техен близък – Коста Паница – осъден на смърт по-рано. Последвалите събития разкриват по-големия замисъл зад убийството. Година по-късно българска делегация е приета в Русия и се стига до възстановяване на дипломатическите отношения. Посегателствата над името и паметта на Стефан Стамболов не спират и след неговата смърт.
Днес неговото име носят училища, улици и други обекти, а в редица градове се издигат негови паметници. Посветена му е множество мемоарна литература, като най-ранната датира от неговите съвременници. Възхваляван и обругаван, считан от някои за велик държавник и „българския Бисмарк“ ,а от други за диктатор и тиранин. Стамболов си остава ключова фигура в новата българска история, без чието присъствие развитието на страната със сигурност не би било същото.
