Павел Матев е роден на 6 декември 1924 г. в село Оризово, Чирпанско, в бедно земеделско семейство. От малък той попива дъха на родната земя и цял живот носи в себе си селското и природното като най-възвисено и ценно. Завършва гимназия в Чирпан през 1938 г. През 1940 г. става член на РМС и участва в съпротивителното движение в страната (1941-1944). Непосредствено след 9 септември 1944 г., както се разбра от спомените на негов другар, взима участие в ликвидирането на група затворници, обявени за „врагове на народа“. Завършва Славянска филология в Софийския университет през 1949 г.
Павел Матев измисля и пише стихове от малък. Първата му стихосбирка излиза през 1951 г. До края на живота си той издава 23 стихосбирки. През периода на държавния социализъм Павел Матев заема високи постове в управлението на българската култура и в литературния живот. Работи последователно в Комитета за наука, изкуство, култура (КНИК), редактор е в Българска кинематография (1951-1956), зам.-гл. редактор на сп. „Пламък“ (1957-1958, 1964-1965), секретар на Съюза на българските писатели (1958-1962), председател на КНИК (1966-1975), оглавява Комитета за българите в чужбина (1978-1979). Носител на много държавни отличия, народен представител. Матев участва в стотици литературни четения, срещи с публиката, журита на литературни конкурси и др. По негови стихове са записани рекорден брой песни от българските естрадни изпълнители и състави. До днес в българската музикална история блестят шедьоврите „Писмо до мама“ на Емил Димитров, „Ти сън ли си?“ на Лили Иванова, „Синева“ на Васил Найденов, „Люлякови нощи“ на „Тоника“ СВ, „Звезден час“, „Необходимост“, „Не умирай“ на Щурците, „При реката на детството свято“ на Мими Иванова, „Детство“ на „Диана експрес“.
Павел Матев е един от най-талантливите поети от поколението, дебютирало през 50-те години на ХХ в. В цялостното му поетично творчество се запазва първичната чистота на поривите, възторзите на младостта, непосредствеността на любовното изживяване и поетическия израз. Творбите му се характеризират със синтезираност на мисълта, художествена мяра и изисканост на формата. Последните му поетични книги имат силно и драматично социално-философско послание.
След началото на демократичните промени в десния печат започва кампания срещу старите литературни величия, приближени до върховете на тоталитарната власт. По време на управлението на ОДС и кметуването на Стефан Софиянски, през 2000 г., Павел Матев и съпругата му Луиза са осъдени да върнат жилището си на столичния бул. „Патриарх Евтимий“ с аргумента, че навремето поетът го е закупил, „злоупотребявайки с власт в качеството си на Живков културен министър“. Те се преселват в къща на ул. „Омая“, кв. „Карпузица“. Поетът умира на 4 февруари 2006 г.
