Ами Буе (на фр. Ami Boué) e френски учен от немски произход, геолог, изявяващ се и като географ, картограф и етнограф. Поставя началото на геоложките проучвания на Балканите. Като изследовател с всестранни интереси и енциклопедични познания, придобива широка известност и е високо оценен от своите съвременници – членува в редица европейски научни институти, дружества и академии.
Роден в Хамбург на 16 март 1794 г. в заможно и влиятелно семейство, той получава солидно гимназиално образование в Женева и Париж. По време на своето следване по медицина в Единбург, попада под влиянието на шотландския учен Робърт Джеймсън, чиито изследвания в областта на геологията и минералогията го вдъхновяват за бъдещата му кариера. След участие в няколко геоложки експедиции и дипломирането си през 1817 г., д-р Буе отново се установява в Париж.
Със съдействието на френското правителство той започва подготовка за системни и задълбочени проучвания на балканските земи, спадащи към европейските предели на Османската империя. За реализирането на тази амбициозна и отговорна задача младият учен се готви в продължение на две години: прави подробни библиографски справки, като се запознава с публикуваното до момента за Балканите в областта на геологията, както и с издадените изследвания и пътеписи за тези земи.
Ами Буе предприема първото си пътуване из Балканския полуостров през 1836 г., ръководейки експедиция, в която се включват учени от различни сфери на науката. Съвместно с френския изследовател Огюст Викенел, той започва с изследването на Рила, долината на р. Струма и Пирин. През същата година двамата пътуват по течението на р. Черни Дрин в Македония като проследяват, описват и картират различни масиви, вкл. и Шар планина.
През следващата 1837 г., самостоятелно от Викенел, Буе пристига в Белград и посещавайки сръбски градове и села се насочва към Ниш. Оттам френския учен следва пътя за Трън, Брезник и пристига в Софийското поле, като изследва и описва Софийската котловина и Витоша.
„Между София и долината на юг от Радомир се издига величествената Витош- планина или Витош, наричана също Витоша….Отпускайки се стръмно към София и находяща се на две левги от този град”.
След като описва планината от геолого – географска точка, Буе продължава :
„Витоша е богата с хубави води и дъбови и букови гори. Тя е висока повече от 4000 стъпки и дори в края на юни някъде е покрита още със сняг.”
През 1838 г. експедицията с известни промени в състава, отново е на път. Този път обиколката започва от Западна Тесалия и достига Хърватия. Това последно от поредицата пътешествия завършва във Вуковар, откъдето изследователите се завръщат във Виена.
С тези три последователни експедиции в периода 1836 – 1838 г., д-р Буе посещава по – голямата част от балканските земи, влючени в пределите на Османската империя. По време на пътуванията си той събира огромен фактически материал като води подробни бележки относно геологията, природата, населението, административното устройство и всички сфери на духовния и социален живот на местните жители.
След приключването им той се завръща в Париж и през 1840 г. публикува едно от най – важните за времето си изследвания на региона, вкл. на територията на България – „La Turquie d Europe; observations sur la geographie, la geologie, l histoire naturelle” /„Европейска Турция; наблюдения върху географията, геологията и естествената история”/ в четири тома.
През 1841 г. изследователят се установява във Виена, където получава австрийско поданство До края на живота си той следи случващото се на Балканите и пише статии, бележки и отзиви, свързани с проучванията му.
Ами Буе е автор и на първата етнографска карта, в която са обхванати и българските земи. Картата е издадена през 1847 г. във Виена, отново на немски език под наименованието „Етнографска карта на Османската империя – европейска част и Гърция”. Тя показва разпределението на етносите в тази част на Османската империя през XIX в. С жълт цвят в нея е обозначена територията, населявана предимно от българско население. Освен етнографска карта, д-р Буе издава и първата геоложка карта на европейската част на Османската империя, включваща българските земи.
През 1854 г. с австрийски държавни средства във Виена излиза от печат и двутомният „Сборник от пътни дневници в Европейска Турция”. В него той публикува 37 маршрута, придружени от богат фактически материал, събиран въз основа на неговите лични наблюдения и проучвания от дългогодишните му експедиции из Балканите. В един от тези маршрути Ами Буе маркира възловото място на София по средата на главния международен път между Изтока и Запада, минаващ през Белград, Пловдив и Цариград.
„София е великолепно разположена — изтъква той, — за да стане много населен и красив град, защото тя е в равнина, насред Турция, на кръстовището поне на 7-8 пътища….
…”Природата е създала възможности той да се превърне в укрепен град, понеже височините, които го доминират, са доста далече и той е в равна местност.”
Ами Буе приключва земният си път на 21 ноември 1881 г. във Виена. В негова памет днес, една от централните градски улици носи името му.
