Велизар Иванов Велков е български професор, археолог и специалист по история на Стария свят. Той произхожда от фамилията на Елин Пелин и е роден на 18 май 1928 г. в София. Негов баща е видният български археолог и изследовател на античната история доктор Иван Велков (1891-1958), който оказва значително влияние за професионалния избор на своя син. От 1919 до 1937 г. Иван Велков е уредник на античния отдел при Народния археологически музей в София, а от 1938 до 1944 г. е негов директор. Синът му, Велизар Велков учи в софийската Първа мъжка гимназия, която завършва с отличие през 1946 г. още същата година постъпва като студент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където следва и завършва класическа филология със специализация по археология и стара история (1950). При изграждането му като специалист голяма роля изиграват лекциите и консултациите на Александър Балабанов, Владимир Георгиев, Гаврил Кацаров, Александър Бурмов, Димитър Ангелов и др. Веднага след дипломирането си е приет за редовен докторант в същия университет и през 1954 г. защищава дисертация на тема „Градът и селото в Тракия и Дакия през ІV-VІ в.“, получавайки научната степен кандидат на историческите науки (доктор). За известно време след защитата на дисертацията си работи в Института по история, където е част от научната група, която издава томовете с гръцки и латински извори за българската история. В поредицата са публикувани негови преводи на текстове от късноантични гръцки и латински автори. Той е и един от редакторите на издадения през 1958 г. І том на Латински извори за българската история.
През 1955 г. Велизар Велков постъпва като научен сътрудник в Археологическия институт при БАН, а през същата година е назначен и за хоноруван асистент по стара история в СУ „Св. Климент Охридски“. До 1961 г. младият учен съвместява двете длъжности, когато е избиран за доцент по стара история в университета. През 1963 г. той е един от основателите на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, където чете лекции по Стара история като хоноруван доцент и професор (1964-1975). Между годините 1968 и 1972 г. е ръководител на катедрата по „Стара и средновековна история“ в Историко-филологическия факултет на ВТУ. През 1969 г. В. Велков специализира в Италия, а на следващата година е избран за професор по история на стария свят в катедрата по „Стара и средновековна история“ към тогавашния Философско-исторически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1971 г. проф. Велков става заместник директор на Археологическия институт с музей при БАН, като през същата година заминава за ФРГ (Западна Германия) на специализация, от която се завръща в България през 1972 г. Между 1972 и 1987 г. той е председател на Българския национален комитет към Международния съвет на музеите (ИКОМ) при ЮНЕСКО, а от 1979 до 1990 г. е и ръководител на катедрата по „Стара и средновековна обща история“ към Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. След 18 години като заместник-директор на Археологическия институт, през 1989 г. той е избран за негов директор, на чиито пост е до смъртта си през 1993 г. Две години по-рано (1991) той е избран и за заместник-председател на Българската академия на науките. През своя професионален път проф. Велизар Велков заема и множество други длъжности като член на различни комисии, съвети, редакционни колегии и др.
Като дългогодишен университетски преподавател чете лекционни курсове по история на стария свят, история на древен Рим, извори и историография на античната история и др.
Разностранната научна дейност на проф. Велизар Велков е отразена във внушителния списък на публикациите му. Още в дисертацията си, посветена на града и селото в Тракия и Дакия през късната античност, той очертава няколко свързани кръга от научни проблеми, които продължава да развива и разработва през целия си живот. Проучванията му върху епохата на късната античност впоследствие са разширени хронологически, за да обхванат и първите векове на Римската империя (І-ІІІ в. сл. Хр.), и епохата на римските завоевания на Балканите (ІІ-І в. пр. Хр.). Още с първите си научни дирения проф. Велков се насочва към проблематиката на поселищния живот. Той оставя многобройни публикации както върху общите проблеми в развитието на селищата и селищната система в тракийските земи през различни периоди на античността, така и върху специфични проблеми и конкретни селища. Част от тези изследвания са събрани още през 1980 г. в сборната монография Roman Cities in Bulgaria. Рациария, Нове, Никополис ад Иструм, Сексагинта Приста, Трансмариска, Монтана, Сердика, Пауталия, Августа Траяна, Кабиле са само част от дългия списък на античните градове и селища, които са обект на неговите изследвания.
Класик по образование и същевременно античен историк с широк научен кръгозор, професор Велков се налага и като един от най-добрите познавачи на античното изворознание в България. Той е автор на многобройни преводи на текстовете на антични автори като Омир, Теофраст, Аристофан, Софокъл и др.
Той се налага и като основен авторитет в областта на епиграфиката, отделяйки особено внимание на античните гръцки и латински надписи. Публикува надписи от Рациария, Кабиле, районите на Монтана, Сандански, Бургас, Аполония, Месамбрия и много други места. Заедно с проф. Георги Михайлов организира през 1987 г. провеждането на ІХ световен конгрес по епиграфика в София и е негов генерален секретар.
Една от най-големите страсти на проф. Велков е археологията, която го съпътства през целия му професионален път. Той участва в редица археологически проучвания, като ръководи и една не малка част от тях.
За своя принос в науката проф. Велизар Велков е награден с орден „Кирил и Методий“ І ст. (1977), златен медал „Алеко Константинов“, званията заслужил деятел на науката (1987) и др. Обявен е за почетен гражданин на Несебър.
