Тодор Герасимов, eдин от най-видните български нумизмати, е роден на 31.03.1903 г. в град София. Още от ученическите си години проявява активен интерес към археологията, като в последствие става доброволен сътрудник в Народния археологически музей. Завършва история в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Специализира два пъти в Берлин, където работи с едни от най-значимите нумизмати на своето време – Курт Реглинг, Беренд Рик и Хуго Геблер.
През 1932 година Герасимов постъпва на работа като уредник на нумизматичния отдел на Народния археологически музей. Той заема този пост до пенсионирането си през 1972 г. През този период работи неуморно за обогатяването на поверения му фонд, подсигурявайки откупването на близо 80 монетни съкровища и три големи частни колекции. През януари 1944 година инвентарните книги са унищожени от избухнала в част от музейната сграда бомба, в следствие на което Герасимов се заема да систематизира и опише наново цялата нумизматична колекция на музея. Този труд, отнел цяло десетилетие, е довел до създаването на изключително прецизна научна документация, на която до ден днешен стъпват редица изследвания в сферата на нумизматиката и сфрагистиката. Герасимов също така продължава и развива публикуването на започнатия от Никола Мушмов ежегоден бюлетин на намираните в България монетни съкровища.
От 1946 година до смъртта си през 1974 година Тодор Герасимов води първия цялостен цикъл лекции по нумизматика при Исторически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, обучавайки поколения български нумизмати.
Оставя над 350 научни публикации, основно в сферата на нумизматиката и сфрагистиката, като основен акцент в изследванията му са античното и късното византийско монетосечене. Членува в редица престижни международни организации, включително Congrès international de numismatique. Баща е на проф. д-р Василка Герасимова (1940-2011), виден епиграф и археолог.
