Йордана Хаджи Коцева Филаретова (1843-1915 г.) е родена на 19 март 1843 г. в заможното семейство на видния търговец Коце (Никола) Иванов и съпругата му Зоя. Тя е една от първите ученички в новооткритото девическото училище в Софея от възрожденския просветен деец и учител Сава Филаретов. Двамата сключват брак на 16 октомври 1860 г., когато тя е едва 17-годишна. На следващата година се ражда синът им Владимир.
Името на нейния съпруг се свързва и с противопоставянето на местния представител на Цариградската Патриаршия, с борбата на софиянци срещу гърцизма и включването им в движението за независима българска църква. През 1861 г., преследвано от местната турска власт, младото семейството е принудено тайно да напусне София като намира спасение в Русия, където години преди това Сава получава своето висше образование. Руското министерство на външните работи назначава Филаретов на работа в руското консулство в Одрин и в руското посолство в Цариград. След като обаче здравословното му състояние се влошава, той е изпратен в Кайро като вицеконсул , където на 13 ноември 1863 г. умира от туберкулоза.
Останала вдовица твърде млада, Йорданка Филаретова за известен период от време живее в чужбина, но през 1869 г. се завръща в родния си град. Тук заварва революционното движение, в което се включва с огромно желание и сили. Възползвайки се от високото си обществено положение и връзките си с всички видни софийски семейства, Филаретова помага по всякакъв начин. Близка е и на Васил Левски, който често отсяда в дома й.
Тя е единствената жена в София, към която, в знак на уважение, се обръщат с „госпожа“. Около нея се събират софийските гражданки. През 1869 г. по нейна инициатива в София е основано женското дружество „Майка“. То подпомага бедни деца, отваря и поддържа училища, организира сказки, насърчава и подпомага желаещите да се учат.
След Освобождението (1878 г.) “Госпожата“ продължава своята обществена дейност. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) става милосърдна сестра. Тя е първата жена в България, наградена с почетния знак на Българския червен кръст – „Голям червен кръст“, учреден от княз Александър Батенберг I.
След смъртта на сина си от туберколоза, тя дарява всички средства заделени за неговото образование за строеж на училище. Така през 1893 г. е открито първото средно стопанско девическо училище „Княгиня Мария-Луиза“ на ул. „Лавеле“. Учебното заведение е не само първото по рода си в страната, но задава и стандартите по отношение на девическото стопанско образование. В него учат момичета от цялата страна, а също деца на бежанци или на българи, живеещи в пределите на Европейска Турция. Бедните момичета са освободени от плащането на такса за обучението, безплатни за тях са и учебниците, храната, лекарствата.
След като през 1896 г. Йорданка Филаретова пренася в родината костите на мъжа си от Кайро, тя се оттегля от обществения живот, завещава имотите си на храм „Св. Неделя“ и заживява в Кремиковския манастир.
През 1909 г. основава благотворителното дружество „Всех скорбящих радость“. Първоначалната му цел е да се открие приют за бедни и самотни възрастни хора. Теренът за построяването му е предоставен безвъзмездно от Софийската община. Приютът е официално открит на църковния празник Кръстовден – 14 септември 1914 г. В края на живота си се отдава на служба на Бога и прекарва дните си в пост и молитви. Живее скромно в сградата на приюта, където на 25 април 1915 г. напуска този свят. Благодетелката оставя всичко свое за благотворителност.
През 1924 г. започва строеж на по-голяма сграда на приюта, завършена през 1927 г. След години сградата започва да се използва от Института за подготовка на медицински сестри (днешният Медицински колеж), носещ името на изтъкнатата българка.
Мечтата на Йорданка Филаретова да построи църква, е осъществена от последователите на нейното дело. Към приюта е построен и през 1928 г. осветен храмът „Покров Богородичен“.
В двора му е гробът на дарителката и пренесените кости на съпруга ѝ.
В колекциите на РИМ-София се съхраняват художествен портрет на Йорданка Филаретова, брошка с лика на нейният съпруг, както и старопечатни книги от личната библиотека на Сава Филаретов – предимно речници и лексикони.
На снимката: „Портрет на Йорданка Филаретова“, масло върху платно, автор Иван Христов – РИМ-София.
