На 12 март 2023 г. се навършват 110 години от рождението на Стоян Стоянов, български летец, офицер и защитник на небето над София от англо-американските бомбардировки по време на Втората световна война (1939-1945).
Стоян Илиев Стоянов е роден на 12 март 1913 г. в село Галата, Варненско (днес квартал на Варна). Баща му Илия Стоянов е полкови знаменосец по време на Първата Балканска война (1912-1913 г.) в редиците на 8-и пехотен Приморски полк. Загива на 16 октомври 1912 г. в боевете при Люлебургаз, месеци преди раждането на сина си и в деня на бойното кръщение на българската авиация. През детските си години Стоян Стоянов първоначално живее с майка си, а след това расте в интернат за сираци от войните. Бъдещият пилот завършва Духовната семинария в София, като за кратко е и писар в Архиерейското наместничество. Стартира своята военна кариера, завършвайки Школата за запасни офицери като кавалерист. През 1934 г. е приет във Военното на Н.В. училище, като по свое желание постъпва в новосформирания „Въздушен взвод“. Интересен факт е, че първият полет на младия летец се осъществява през 1935 г. в петък, на 13 число, от 13 ч. Двата му първи полета приключват с произшествия, но без съществени последици за бъдещия ас. През 1937 г. завършва Военното училище и е произведен в чин подпоручик. На следващата година е изпратен на двугодишна специализация в Германия – летището в Кауфбойрен до Мюнхен и Вернойхен до Берлин, където завършва Школа за изтребители и курс за инструктори изтребители. Докато е в Германия се заема с обучението на други двама големи български военни пилоти, пристигнали на специализация – Димитър Списаревски и Чудомир Топлодолски. След завръщането си в България е назначен за инструктор във Висшата изтребителна школа в Карлово. Стоян Стоянов е първият български пилот, който преминава на изтребителите Месершмит-109 (Ме-109), а след това е и инструктор на тези самолети. През 1942 г. е повишен в чин поручик и е назначен за командир на ято „Стрела“ от 6-и изтребителен полк.
След влизането на България във Втората световна война (1 март 1941 г.) на страната на Тристранния пакт, територията на страната е подложена на въздушни атаки и жестоки бомбардировки от страна на англо-американсаката авиация в периода 1943-1944 г. Стоян Стоянов взима активно участие във въздушните боеве за защита на небето над столицата. През 1943 г. е назначен на летище „Божурище”, като началник на въздушната отбрана на града. На 1 август с.г. над 170 противникови бомбардировачи Б-24 „Либърейтър“ и Б-17 „Летяща крепост“ преминават над България след като нанасят удар по петролните рафинерии в Плоещ, Румъния. Те изпълняват операция „Приливна вълна“, чиято цел е предотвратяване снабдяването на германската армия с гориво от Румъния. На този ден българската бойна авиация отбелязва своите първи въздушни победи над съюзническите военновъздушни сили. Свалени са четири бомбардировача, два от които от поручик Стоянов. Тези първи победи са вдъхновение за българските пилоти да продължат самоотвержената защита на София. Стоян Стоянов участва в 35 бойни полета, като има официално признати 15 въздушни победи, което го превръща в най-големият български ас. За защитата на столицата и други български селища е награден лично от цар Борис ІІІ с офицерски орден „За храброст“. След 9 септември 1944 г. той взима участие в първия период от Заключителния етап на Втората световна война. На 14 септември поема командването на 3/6 орляк, с който участва в полети срещу изтеглящите се на север германски войски в Югославия. В края на 1944 г. последователно е произведен в чин капитан и майор.
Стоян Стоянов е първият български пилот, който преминава на съветския изтребител Як-9М и обучава младите български летци на летищата Долна Малина, Сливен и Карлово. През 1947 г. е началник на Изтребителната авиация на ПВО, а от 1949 г. е началник на бойната подготовка на ВВС. През 1951 г., вече с чин полковник, е назначен за заместник-командващ на ПВО, а две години по-късно е началник на Главен команден пункт на ВВС. От 1954 до 1956 г. е назначен за началник на управление „Въздушни спортове“ в ДОСО (Доброволна организация за съдействие на отбраната).
През 1956 г. Стоян Стоянов е уволнен от армията с чин полковник, без право на постоянна работа и с малка пенсия. Последователно работи като сторителен работник, статист в театър, музеен работник и др. Той е един от основателите на Клуба на музейните работници и три години е негов секретар. От началото на 60-те г. работи в Рилския манастир „Св. Иван Рилски“ като регистратор и управител на хотела към светата обител. През 1973 г. е назначен за уредник на манастирския музей, а след това работи на щатна длъжност като екскурзовод към него. За работата си в музея е отличен със званието „Най-добър фондовик”. В началото на 70-те г. полковник Стоянов написва текстът „Ние бранихме тебе, София“, който излиза на книжиния пазар за първи път през 1972 г. От тогава до 2018 г. книгата е издадена още 4 пъти на български език и един път на полски. За своите военни заслуги е произведен в чин генерал-майор от запаса (1992 г.). Българският ас и защитник на българското небе почива на 13 март 1997 г. в Карлово, ден след като навършва 84 г.
„За силата на един народ във въздуха има значение не само числото на самолетите и техните мотори, но и духът и вътрешното величие на оня, който ще си служи с тези машини“. Думи на Стоян Стоянов за героизма на българските пилоти по време на защитата на небето над София по време на Втората световна война.
