Найден Геров е роден на 23 февруари 1823 г. в Копривщица. Баща му – хаджи Геро Мушек – обезсмъртен от Любен Каравелов в образа на Хаджи Генчо в „Българи от старо време“ – бил учител. Първоначално учил при баща си, след това в Пловдивското гръцко училище и отново в Копривщица (1836-1839) при прочутия учител Неофит Рилски. Като даровит ученик, той бил препоръчан на живеещия в Одеса богат копривещенец Христо Стойкович, който приел да го издържа. В Одеса Найден Геров завършил гимназиалното си образование и след това следвал в Камералния отдел (администрация и стопанство) в Ришельовския лицей (1841-1845), в който преподаването било на изключително високо равнище. Там учили и други видни българи като Ботьо Петков, Иван Богоров, Добри Чинтулов. В средата на патриотичната българска емиграция в Одеса, предвождана от Васил Априлов, Геров пише първата българска поема „Стоян и Рада“ (1845). Тук за първи път е използван тонически стих, присъщ на говоримия българския език. До тогава Юрий Венелин и поледователите му смятали, че българският е негоден за поетически изказ. На следващата година Геров пише дълги писма от България, които са първите художествени пътеписи в новата българска литература.
Найден Геров се завръща в Копривщица и става първият български учител с висше образование. Той преустроява обучението в копривщенската начална взаимна школа и създава модерно класно училище. Сред неговите ученици личат имената на Йоаким Груев и Христо Данов. Талантливият педагог е забелязан и поканен за главен учител на Епархийското училище в Пловдив, когато градът е крепост на гръцкото влияние сред българския народ. Повел борбата за народно свестяване, за собствена църква и книжовност, Найден Геров налага сред българската общност под тепетата съвременното название на града Пловдив, вместо гръко-турското Филибе и за първи път въвежда честването на славянските просветители Св. св. Кирил и Методий на 11 (24) май. По това време Геров съставя и издава в Белград през 1849 г. първия български учебник по физика „Извод от физика. Част първа.“ Тук за първи път са въведени ползваните и днес основни понятия във физиката, взаимствани основно от руски. В архива му се пази и втора част на обемистия учебник, която не е била издадена. Найден Геров въвежда за първи път и преподаването на руски език в българското училище.
Като руски гражданин Геров е принуден да емигрира в Русия по време на Кримската война (1853-1856). През 1857 г. той се завръща в Пловдив на поста руски вицеконсул, който заема до Априлското въстание от 1876 г. Междувременно е издал първите три букви – А, Б и В, от замисления от него Речник на българския език в „Известия от Второто отделение на Императорската академия на науките“, които излизат в Петербург. Там той отпечатва и част от събраните от него народни песни, пословици и други народни умотворения. В Пловдив Геров продължава работата си по речника и работи неуморно в защита на българските интереси. Той води огромна преписка и написва две талантливи статии в български цариградски вестници във връзка с българското средновековие и българо-гръцките взаимоотношения през вековете под псевдонимите Млъчан, Мушек. Геров участва в работата на Добродетелната дружина и Одеското българско настоятелство и издейства руски стипендии на много български младежи. По време на Освободителната война участва в администрацията. През 1895-1899 г. той издава в Пловдив първите три тома на „Речник на българский язик“. Достигнал до буквата Н, Найден Геров почива на 9 октомври 1900 г. Последните два тома са издадени от неговия племенник и неуморен помощник Тодор Панчев. Речникът включва към 70 000 думи и над 10 000 изрази и пословици. Найден Геров използва изобретената от него, заедно с Йоаким Груев, оригинална писмена система (т.нар. Пловдивска правописна школа). Въпреки че е отхвърлена още през 50-те и 60-те години на ХІХ век като архаична, тя освобождава българския правопис и език от черковнославянското влияние и го свъзва с първоначалния старобългарски език.
Речникът на Найден Геров е напълно оригинално явление, отличаващо се от подобни издания на други славянски езици като сръбски, руски, полски, чешки, украински. Както посочва авторът в предговора, той е търсел оригиналните думи в народните говори, защото в началото на изследователското му дело е имало издадени само няколко книжки на новобългарски език. През 80-те години на ХІХ в., въпреки възхода на българската литература, положението не е било по-добро, поради безконтролното навлизане на руски чуждици. Затова Геров разглежда своя труд „като памятник, от който да се види какъв е бил Блъгарский язик в народа пред началото на новата Блъгарска книжнина.“ Според големия книжовник нашия книжовен език следва да се изгражда внимателно, като се черпи от цялото лексикално и фонетично разнообразие на народните говори.
