На 28 януари, 1998 г. в София се случва събитие, което е от голямо значение за столичния град. Въведена е в експлоатация част от Първата метролиния на единственото метро в България – Софийското. Първият метродиаметър трябва да свърже бул. Сливница с Бизнес парка. Този факт е резултат от дългогодишните планове, проучвания и строителни дейности, свързани с изграждането на Софийското метро. Първите предложения за изграждане на подземен транспорт в София датират още от края на 60-те г. на ХХ в. Увеличаващото се софийско население, тесните улици, недостига на трамвайни линии и пр. налагат да се мисли как да бъде облекчен трафика във все по-разрастващия се столичен град. Новите квартали се оказват отдалечени от центъра, а връзката между някои от тях отнеме много време и средства на пътуващите.
През 1967-1968 г. Столичният народен съвет, чрез управление „Благоустройство и архитектура” възлага на предприятие „Софпроект” да започне работа по изработване на цялостна концепция относно вида и трасето на бъдещия нов транспорт. В началото се говори не точно за метро, а за т.нар. „скоростен трамвай”, който ще бъде комбиниран – ще се движи под и над земята. Впоследствие вече се обсъжда бъдещото метро, като подземният транспорт е наречен „безконкурентна система”. След усилен труд на екип от специалисти са оформени 12 тома, в които са представени схеми, карти, чертежи, таблици, скици и пр. под името „Метро София”.
През 1972 г. МС одобрява Технико-икономическия доклад, създаден е „Метропроект” – проектантска организация, а през 1974 г. Столичният народен съвет приема Генерална схема за развитие на метрото. Предвидени са три метролинии с дължина около 60 км. и над 60 метростанции, които се пресичат в централната градска част под формата на триъгълник с върхове. Първоначално започва поетапно изграждане на Първата метролиния, която трябва да свърже кварталите Люлин и Младост. Според предварителния план трасето на метрото трябва да премине под бул. Дондуков до Софийския университет, но този план частично се видоизменя.
Още през 1975 г. по решение на МС е създадена Дирекция „Метрополитен” към СО. Тя организира строителните работи, доставките на материали и оборудване. Впоследствие дирекцията се видоизменя в „Метрополитен ЕАД” и съществува в този вид и в момента. Първоначално фирмата изпълнител е „Хидрострой”, по –късно към нея се обазува фирма „Метрострой” и тя започва да функционира самостоятелно като общинска фирма. Закриването й през 1999 г. се налага, защото има финансови проблеми и е обявена в несъстоятелност. Строежът на метрото се възлага на различни фирми – изпълнители и подизпълнители.
Първата копка за изграждане на модерния, подземен транспорт на столицата е направена през март 1978 г. Започват обаче да се появяват се проблеми от различно естество. Хидрогеоложките проучвания потвърждават факта, че под столичния град има подпочвени води, води се дискусия какъв метод на копаене да се използва – тип „къртица” или повърхностно копаене, работата върви с различни темпове, но все пак напредва и тунелите и метростанциите постепенно се оформят.
В централната част на София, при изкопните работи се разкриват множество археологически паметници, като част от тях впоследствие са запазени и експонирани.
С годините някои от предварителните планове, свързани с трасето на Първата метротолиния се видоизменят. Идеята тя да преминава под бул. „Дондуков” до Софийския университет не се осъществява. През 1993 г. схемата частично се изменя, но планът за свързването на Люлин с Младост се запазва, осъществява се поетапно, а отделните участъци са откривани и пускани в експлоатация паралелно с продължаване на подземните строителни дейности.
Първият радиус на Първата метролиния е завършен и на 28 януари, 1998 г. и тържествено е пуснат в експлоатация. Изградени са метростанциите: „Сливница”, „Люлин”, „Западен парк” „Вардар” и „Константин Величков”. Дължината е 6,5 км. Това е началото, като по-късно метролинията е завършена и тя стига до Бизнес парка в кв. Младост.
Строителството на метрото продължава, открити са и се строят нови линии, а подземният транспорт остава най-бързия, удобен и екологичен за населението на растящия, столичен град.
