Българският писател, публицист, драматург, общественик, революционен деец и политик Антон Тодоров Страшимиров е роден на 15 юни 1872 г. във Варна. Тази година се навършват 150 години от неговото рождение.
Антон Страшимиров е брат на Тодор Страшимиров – политик и на Димитър Страшимиров – историк, писател, педагог и общественик.
Учи в Разград и в Земеделското училище в Садово, което не завършва. В периода 1889 – 1894 г. е начален учител в различни села във Варненско и Бургаско. Самообразова се, просвещава и другите. През 1895 г. заминава за Берн (Швейцария), слуша лекции по литература и география, интересува се от философия.
Завръща се в България, установявайки се в София. Развива активна просветна и публицистична дейност. Започва да пише за различни вестници и списания. Публикува за пръв път стихове през 1889 г. – в сп. „Искра“ – стихотворението „Мъчно, тясно ми е – простор ми дайте“ под псевдонима Мирьо. Първия си разказ – „Дулчев“ (подписан като Т-о), публикува през 1892 г. в сп. „Лъча“. Пише множество романи, повести и разкази. Автор е на народоведски проучвания, събрани в книгата „Нашият народ“, на пътеписи, селищни проучвания и очерци. Негови произведения са преведени на полски, руски, сръбски, унгарски, чешки и други езици.
Същевременно, Антон Страшимиров се занимава с редакторска работа. Редактира сп. „Демократически преглед“, сп. “Звезда”, сп. „Културно единство“, в-к „Военни известия“, в-к „Отечество“, сп. „Наши дни“. Става редактор и на македонския революционен лист „Реформи“ и сп. „Наш живот“, което, с прекъсвания, излиза 6 години. Съредактор е на сп. „Праг“ и на „Наблюдател“,съществуващо две години в София – 1910 и 1911 г. През 1924 г. е сред редакторите в сп. „Пламък“, чийто главен редактор е Гео Милев. Пише в легалния орган на ВМОРО – „Дело“.
През 1911 г. е избран за народен представител във Великото народно събрание.
Антон Страшимиров участва в македонското освободително движение като четник на Яне Сандански. Взима участие в Балканската война като редник. През Междусъюзническата и Първата световна война е военен кореспондент и сътрудничи на в-к „Военни известия“ и сп. „Отечество“. В Балканската война участва в походите на Софийската дивизия до Чаталджа. Впечатленията и преживяванията си от това време отразява в романа-хроника „Вихър“ (1922 г.), с подзаглавие – „С шопите към Цариград“.
Връх в творчеството на Страшимиров е романът „Хоро“. Започва със сватба, но всъщност разказва за смърт. Същинската тема на романа е разпадането на общността.
Сред най-известните драматургични произведения на Страшимиров са: „Сватба в Болярово“ (1899 г.) – първата му пиеса, „Вампир“ (1902 г.), „Ревека“ (1908 г.). Емблематична е комедията „Свекърва“ (1906 г.). За първи път пиесата „Свекърва” е изиграна от варненска театрална трупа на 21 февруари 1907 г. Два месеца по-късно – на 23 април 1907 г., е представена и в Народния театър в София.
Страшимиров умира във Виена на 7 декември 1937 г. Погребан е в София.
