Григор Вачков Проданов, известен на българите от няколко поколения като Григор Вачков или просто Гришата, е роден на 26 май, 1932 г. в с. Трънчовица. Завършва лозаро-винарското училище в Плевен и започва работа в гр. Левски във винпром и яйцекомбинат, но бързо разбира, че не това е неговото призвание.
Кандидатства и е приет във ВИТИЗ /дн. НАТФИЗ/ „Кр. Сарафов”. След завършването на театралния институт през 1955 г. започва да играе във Врачанския драматичен театър, където остава една година. След това Вачков става един от основателите и най-изявени комедийни артисти в Държавния сатиричен театър в София. Там в периода 1956 – 1980 г. изиграва много роли, с които става любимец на столичната публика. Емблематични са превъплащенията му в ролите на: Жак от пиесата „Скъперникът” на Молиер, Араламби от „Суматоха” и Лазар от „Лазарица” на Радичков, Селямсъзът от „Чичовци” на Вазов и много други.
През 70-те г. на миналия век, Григор Вачков става популярен и обичан киноактьор във връзка с участието си в култовия филм „На всеки километър”. Филмът е един от първите български, телевизионни сериали, създаден в духа на социалистическото време. Поверена му е една от главните роли – на партизанин, а след 9.09.44 г. и разузнавач. Вачков толкова се вживява в ролята на Димитър Бомбов, че става популярен сред хората с това име – Митко бомбата. Приключенският характер на филма събира всяка вечер пред малкия екран многобройна, зрителска аудитория и носи известност и слава на Григор Вачков. Разбира се актьорът участва и в други игрални филми като: „Хроника на чувствата”, „Веригата”, „Горещо пладне”, „Привързаният балон”, „Яйцето”, „Бялата стая”, „Най-добрият човек, когото познавам”, „Мера според мера” и др.
Наградите на Григор Вачков, свързани с театралната и филмовата му кариера са: званието заслужил, а през 1978 г. и народен артист. Той получава Златен медал на Фестивала за авторски филми в Сан Ремо през 1974 г. за ролята си на Иван Ефрейторов от филма „Последно лято”. Вачков майсторски изиграва и ролята на Банко във филма „Мъжки врамена” и печели приза за мъжка роля на фестивала на българския, игрален филм във Варна през 1978 г.
Той получава любовта на публиката и признание още приживе, като през 1975 и през 1978 г. режисьорът Иван Кирилов прави два филма за живота и творческия път на актьора: „Портрет” и „И ми е пълен животът”.
За съжаление през1980 г. след като е поразен от инсулт, Григор Вачков е закаран спешно в Правителствена болница, но така и не идва в съзнание. Обичаният от няколко поколения, талантлив български актьор си отива от този свят само на 48 години.
Григор Вачков е баща на актрисата Марта Вачкова, която поема по творческия път на именития си баща.
