На 23 май 2022 г. се навършват 110 години от рождението на съвършената – красива, интелигентна, модерна и даровита българска писателка Люба Тодорова Ганчева, позната с широко известния творчески псевдоним Яна Язова . Тя е родена през 1912 г. в Лом, в семейството на интелектуалците Тодор Ганчев (доктор по философски науки в Цюрих, училищен инспектор в Лом) и Радка Бешикташлиева (дъщеря на български търговец от Цариград, внучка на вуйчото на Христо Ботев и съратник на Васил Левски – Христо Дрянков, учителка в Лом). Люба е едно от двете дълго чакани деца в семейството.
Тя учи в родния си град, във Видин, в Пловдив и в София, там където се мести и установява семейството й. През 1930 г. завършва Първа девическа гимназия в София, а през 1935 г. – славянска филология в Софийски университет. Две години специализира в Сорбоната (1935 – 1936 г.). Притежава красота, заради която старите софиянци казват, че когато „тя ходи по жълтите павета, те въздишат под стъпките й”. Поради катраненочерния цвят на косата й, отблъснатият от нея ухажор – Николай Фол я нарича „отровно черно цвете”.
Когато Люба е на 18 години в живота й навлиза видният преводач и литературен критик – проф. Александър Балабанов, който се влюбва в нея от пръв поглед и не престава да я обича до края на живота си. За нея той е всичко – меценат, любим, вдъхновител, прототип на много от героите й. Псевдонимът си тя получава именно от този значим за нея човек. Красотата, талантът, еманципираността и покровителството на един от близките приятели на цар Борис ІІІ, предизвикват бурна омраза и ненавист към нея на голяма част от писателите по това време.
През 1943 г. тя се жени за един от ръководителите на Радио „София” – Христо Йорданов, живял близо две десетилетия във Франция. Той й осигурява материалните възможности да твори и я спасява от униженията на другите писатели, които не желаят да се подчинят на изискванията на социалистическия реализъм. През 1959 г. съпругът на Яна Язова умира, а тя – след една година излиза от изолация, предоставяйки на издателство „Народна култура” одобрения ръкопис на романа „Левски”. Към нея, обаче, са предявени изисквания – да се разкае за буржоазното си минало и да напише стихотворение за Георги Димитров. След отказа й ръкописът на романа й е върнат.
Яна Язова умира при неизяснени и до днес обстоятелства. Последен знак, че е била жива, е записка вдневника й от 19 май 1974 година. Тялото й е открито в нейния дом в края на юли. По трупа има следи от насилие, но той в горещините вече е бил полуразложен. Погребана е на 9 август в Централните софийски гробища. Досието на Яна Язова е унищожено.
Първите произведения на Яна Язова са от периода 1931 – 1934 г. и са в стихотворна форма. Основните й герои са от социалното дъно – гамени, просяци, проститутки и др., а произведенията са на страниците на периодичния печат. През 1936 г. излиза първият й роман – „Ана Дюлгерова”, а през 1940 г. – романът „Капитана”, посветени на необикновената личност, на бунтарството на духа срещу предразсъдаците в обществото. Малко по-късно тя създава историческата драма „Последният езичник” за княжеския син Владимир - Расате, която проф. Александър Балабанов превежда на немски език.
До 1944 г. Яна Язова написва и първия исторически роман с небългарска тематика – „Александър Македонски”. По този повод пътува извън България, до Индия, Палестина, използва много исторически извори и подготвя ръкопис, който изгаря в печатницата по време на бомбандировките над София. Издаден е посмъртно.
През 1987 г. излиза трилогията „Балкани” – „Левски”, „Бенковски” и „Шипка”, издадена по запазените й чернови. Появата й е оценявана като най-голямата литературна сензация в края на миналия век. Изключително красиви са детските книжки и сборници за деца дело на Яна Язова. Последната завършена творба на авторката е романът с анти-деветосептемврийска тематика - „Соленият залив”.
Литературното творчество и личната съдба на Яна Язова предизвикват интерес сред различни поколения в нашето съвремие и доказват правотата на личната й афористична мисъл: „Делото изгражда своя творец”.
