На 8 март т. г. се навършват 140 години от рождението на видния български езиковед и етнограф Стоян Маринов Романски. Роден е през 1882 г. в Орхание, дн. Ботевград, където завършва с отличие основното си образование. Заради постиженията в образованието си е изпратен да учи в най-престижната по това време Априловска гимназия в Габрово.
През 1905 г. завършва славянска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. До 1907 г. специализира и защитава докторска теза в Лайпцигския университет, където в следващите две години е асистент на известния немски езиковед проф. Густав Вайганд.
След завръщането си в България през 1909 г. става доцент по славянско езикознание и етнография в Софийския университет. Там започва преподавателската му дейност, кариерата му на професор и ръководител на Катедра по български език и славянска етнография. В 30-те години на ХХ в. Стоян Романски е първият ръководител на Славянския институт при Софийския университет. Тогава преподава и в Свободния университет.
През т. нар. университетски период води повече от 10 лекционни курса по славянска и българска етнография, етнографска картография, славянска филология, старобългарски и църковнославянски езици, старобългарска граматика. Единствено през 1934 г. ректорът на Университета му отказва да води курс по политическа картография на Европа.
Академичната му дейност започва от 1918 г., а през 1929 г. вече е академик. От 1922 г. е член на Българския археологически институт, на Украинското научно дружество „Тарас Шевченко” в Лвов, на Румънското историческо дружество в Букурещ, на Славянския институт в Прага и на Македонския научен институт. В 1940 г. е начело на Международната комисия по издирване, събиране и издаване на извори за живота и делото на Кирил и Методий.
През 40-те години на ХХ в. е избиран последователно за секретар на БАН и неколкократно за секретар на Историко-филологическия му клон. Той е първият Директор на Института за български език от 1947 до 1951 г. От 1949 до 1958 г. е и Директор на Етнографския институт с музей на БАН.
В 30-те годии на ХХ в. Стоян Романски е автор на български правописен и правоговорен речник, както и на сериозно проучване за долновардарските говори. Познанията му по румънски език му позволяват задълбочено да се занимава с изворите на този език за поселенията на румънския етнос, за българските колонии отвъд Дунав, както и за чисто българския характер на Добруджа. Интерес представляват проучванията му върху старобългарския, чешкия и полския книжовни езици в образци, за прародината и разселването на славяните, за културно-историческата и езикова близост на балканските народи, за кирило-методиевската библиография и др.
За дългогодишната му научна дейност през 1950 г. Стоян Романски е удостоен с Димитровска награда.
Акад. Стоян Романски е баща на българския диригент Любомир Романски, живял и творил в Германия и на българския етнограф и фолклорист проф. Цветана Романска-Вранска.
Умира на 77 годишна възраст на 26 февруари 1959 г. в София.
