На 1 февруари 1882 г. в граничното кюстендилско село Фролош е роден творецът – живописец на българския бит и култура, на живота на обикновения българин след Освобождението Владимир Димитров – Майстора. Едва седем годишен се премества със семейството си в Кюстендил, където родителите му работят за мизерни заплати, а той учи старателно, но успява да завърши „втори клас” (дн. шести клас).
Три години подпомага семейството си със средства, работейки като продавач на вестници, дърводелски чирак, хотелски прислужник и бояджия. През 1899 г. става писар в Кюстендилския окръжен съд и попада в изключително благотворна за него среда. Под нейно въздействие се запознава с творчеството и философските възгледи на Л. Н. Толстой, през май 1903 г. открива първата си самостоятелна изложба в Кюстендил, получава предложение да нарисува портрет на Гоце Делчев за отслужване панихида в града за неговата смърт.
През есента на 1903 г. с препоръката на своите съграждани Владимир Димитров – Майстора става извънареден ученик в Рисувалното училище в София. Там негови учители са Иван Мърквичка, Жеко Спиридонов, Петко Клисуров и Антон Митов. След завършване на Рисувалното училище, творецът получава предложение да продължи образованието си в чужбина като стипендиат, но той отказва и става учител по краснопис и физическо в Търговската гимназия в Свищов. Там се среща и сприятелява за цял живот с поета Николай Лилиев.
През 1912 г. взема участие в Балканските войни, макар и освободен от военна служба. Той става военен художник и пресъздава бита на българските войници на фронта – почиващи войници, войници в поход, войници около запален огън. Картината „Завръщане от фронта” е една от най-силните и изпълнени с емоции военни картини на Майстора. След края на войната за кратко пътува и пребивава във Виена и се завръща в България с твърдата решимост да се отдаде на творческа дейност.
Първата му самостоятелна изложба е открита през 1922 г. и е придружена от широк интерес и многобройни отзиви. Една година по-късно заминава за Италия по покана на Борис Георгиев, където се включва с 21 картини в откритата през 1923 г. изложба на римските художници. Там е забелязан от американския меценат Джон Крейн, които откупува за 40 000 лирети всичките му платна от изложбата и сключва с него четиригодишен договор. Според договорните клаузи за 150 долара на месец, Майсторът се задължава да изпраща на Крейн всички нарисувани от него през тези четири години картини. И сега това се смята за най-неизгодната сделка през целия живот и творчество на художника.
Като член на комитета за подпомагане на пострадалите от септемврийските събития през 1923 г., Майсторът дарявя картини, а преди да замине за Америка по покана на Джон Крейн и немалка парична сума с думите „От народа за народа ”. В Америка принадлежи единствено на рисуването и на картините си, на мнение е че не са му нужни впечатления от тази държава, която е толкова различна от нашата.
През 1924 година Владимир Димитров открива своя изложба в с. Дивля – от нея са едни от най – значимите му творби – „Момиче от Калотино“, „Жетварка“, „Сестри“. Същата година се установява в Кюстендилско, като най–дълго остава в с. Шишковци, което се превръща в източник на впечатленията му за българския бит и култура и вдъхновението му в тази насока.
По инициатива на Джон Крейн, през 1926 г., прекарва известно време в Цариград и в Италия, където рисува усилено. Година по–късно открива изложба в с. Шишковци. През май 1928 г. заминава за Прага, за да предаде част от картините си на Крейн. Остава там повече от месец и се среща с някогашния си преподавател Иван Мърквичка. От тогава датира и портретът, който Майсторът изработва на Мърквичка.
След прекратяване на договорните му отношения с Джон Крейн, със сериозни финансови затруднения, Майсторът се установява в с. Шишковци. Там негово ателие стават кюстендилските поля, модели – местните хора (моми, невести, майки, деца, работещи селяни), фон – природата с разнообразните й багри. Използвал е времето и немалка част от средствата си, за да рисува избрания от него модел пред цветя, плодове, поля, ниви. Имал е изключително добро отношение към моделите си, оценявал е техния труд и винаги им е заплащал.
Неговите картини с моми, невести и майки с деца с традиционни кюстендилски саи са сравнявани с Мона Лиза или са обозначавани като „Мадоните от Кюстендилско”. В нашето съвремие, на преклонна възраст, някои от „мадоните на Майстора”, разпознават себе си и поименно назовават персонажите в много от картините на художника. Спомнят си за него с най-добри чувства, разказват спомени от неговото пребиваване в Шишковци, за разходките му в околностите на селото, за неговия почтен нрав и любвеобилно отношение към хората. В Шишковци Майсторът е преживял най-плодотворния период от своя живот.
През 1950 г. той е удостоен със званието „народен художник” и е обявен за почетен гражданин на София. През 1959 е награден с орден „Георги Димитров”.
Умира през 1960 г. и е погребан в София. През 1972 г. тленните му останки са пренесени и положени в любимото му с. Шишковци.
