На 26 октомври 2021 г. се навършват 140 години от рождението на талантливия и плодовит български писател, учен – етнограф, политик и общественик от първата половина на ХХ в. Стилиян Чилингиров. Известен е като последният български възрожденец. Той е един от основателите на Съюза на българските писатели през 1923 г. и негов председател в първата половина на 40-те години на ХХ в.
Стилиян Хаджидобрев Чилингиров е роден в Шумен през 1881 г. в семейството на местния занаятчия – Хаджи Добри. В родния си град завършва основно и педагогическо училище, след което учителствува в русенското село Мечка и варненското село Султанци. Като студент по педагогика в Софийския университет е председател на Студентския клуб и един от инициаторите за построяването на Студентския дом в София.
След завършването на университета е назначен за библиотекар в Народната библиотека. Със съдействието на проф. Иван Шишманов две години специализира литературна история и естетика в Дрезден и Лайпциг. След завръщането си в България работи в администрацията на сп. „Звездица”, след което е назначен за коректор на сп. „Училищен преглед” лично от проф. Иван Шишманов. Известно време е преподавател във Втора мъжка гимназия в столицата.
По време на Балканските войни е началник на тилов транспорт и военен кореспондент към щаба на Втора българска армия. От 1911 до 1913 г. е главен редактор на в. „България“, аот 1914 до 1915г. на сп. „Бразда“. Стилиян Чилингиров участва в Научната експедиция в Добруджа в периода 1916 – 1917 г. Той е поддиректор (1916 – 1919) и директор (1919 – 1922) на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София. От 1923 г. е директор на Народния етнографски музей (сега Национален институт за етнология и фолклористика с музей при БАН).
Стилиян Чилингиров е сред инициаторите на откритото писмо на 21 български писатели до министър-председателя Богдан Филов за спасяването на българските евреи.
През 1942 г. е обявен за почетен гражданин на гр. Шумен.
След 9 септември 1944 г., вече на 63-годишна възраст, изпада в забвение, творчеството му е обявено за „посредствено и без значими литературни достижения“, след което е извадено от учебните програми.
През 1955 г. се оттегля от обществения живот след сърдечен удар. Умира в София на 23 ноември 1962 г. След кончината на Стилиян Чилингиров, на високо ниво в управлението на държавата, е поставен въпросът за запазване на неговия кабинет в автентичен вид, архива му и голямата му библиотека. Обмисляно е те да се използват в изграждането на бъдещия Литературен музей на България. Изготвено е предложение за организиране на музейна сбирка „Стилиян Чилингиров”.
През 1968 г. домът на писателят е обявен за паметник на културата, след което по повод новото строителство, е разрушен. В новопостроената кооперация служители на Националния литературен музей (НЛМ) възстановяват неговия работен кабинет с богата библиотека – 21 000 тома на различни езици. Най- ценни в сбирката се оказват произведенията с автографи на техните автори – български творци от края на ХІХ и първата половина на ХХ в. Значима се оказва и колекцията от редки, ценни, ръкописни и старопечатни книги от ХVІІІ в. до 1878 г. на български, руски, сръбски, гръцки, немски и френски език.
Високо оценена е и колекцията от книги на сръбски и чужди езици, посветени на историята и миналото на сръбския народ. Голяма част от тях са получени като подарък и благодарност за усилията в спасяването на Белградската библиотека по време на Първата световна война. Голяма част от тях е с печати на библиотеките в Белград, Ниш и др. сръбски градове.
В кабинета на писателя са представени и произведения на художници като Петър Морозов, Харалампи Тачев, Райко Алексиев и др. Сред тях са запазени и много вещи на писателя с висока художествена стойност.
