На 19 октомври 2021 г. се навършват 1145 години от рождението на небесния покровител на българския народ и създател на Рилския манастир св. Йоан Рилски. Тази година се навършват и 1075 г. от неговото успение, което Православната християнска църква в България отбелязва на 18 август. Основният му празник, обаче, в православния календар е на днешния ден. Известен е с наименованието Отчовден (Ден на отеца) и се празнува по различен начин на много места в България. От 1996 г. се чества и като „Ден на българския лекар”. На този ден се връчва и отличието „лекар на годината”.
Светецът е роден през 876 г. в село Скрино край Дупница. Живее по времето на княз Борис I и цар Симеон I Велики. Най-активните му години са при царуването на цар Петър I (927-969). До 25-годишна възраст св. Йоан Рилски е пастир. След това постъпва в манастира „Св. Димитър", под връх Руен във Влахина планина. Там, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за духовната си мисия.
След като приема монашеството, той се отдава на пост и молитва, като се установява първоначално във Витоша, а по-късно в най-високата и безлюдна тогава българска планина - Рила, където по-късно основава едноименния манастир. В Рила планина той извършва множество чудеса - помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести. Славата му се разнася далеч, не само в България, но и в Европа.
Българският цар Петър I изминава разстоянието от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне със светеца. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля, поради своето смирение. Той приема плодовете, но не и златото, което държавният глава му предлага, като само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България.
След смъртта му, през 946 г., св. Йоан Рилски е погребан близо до основаната от него манастирска обител, но скоро след това цар Петър нарежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец, дн. София. Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е канонизиран. Византийският писател Георги Скилица свидетелства, че в Средец мощите му са излекували дори византийския император Мануил I Комнин (1143-1180).
През този двувековен период мощите са съхранявани в специално построен за това храм, който се намирал над дн. Баня баши джамия по дн. ул. „Пиротска”, на запад до дн. улица „Георг Вашингтон”. Храмът е съществувал през ХІХ в. и след като е използван за кожарски склад е разрушен. Неговите руини са открити в изкопите за Софийското метро на станция „Сердика”.
През 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III превзел Средец и отнасъл мощите на св. Йоан в своята столица Гран (Естергом). Според преданието, местният римокатолически архиепископ заявил, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Йоан го наказал с онемяване. След като архиепископът намерил сили, преклонил се пред мощехранителницата и поискал прошка, говорът му се възстановил. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците върнали мощите на светеца в България.
През 1195 г. по времето на цар Иван Асен I тържествено мощите били пренесени в столицата Търново. През 1469 г., след като получили разрешение от султана, монасите от Рилската обител донесли мощите на светеца от Търново в основания от него Рилски манастир. И днес всеки вярващ може да целуне ръката на св. Иван Рилски, чиито нетленни мощи се намират в специална ракла пред иконостаса в главната църква на манастира. На 1 юли ежегодно Българската православна църквата отбелязва връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилския манастир.
На 29 и 30 юли 2009 г., на заседание на Светия синод, Великотърновският митрополит Григорий измолил частица от мощите на св. Йоан Рилски да бъде предадена на старопрестолния град Велико Търново. Светите мощи са предадени лично от патриарх Максим и игумена на Рилски манастир - епископ Евлогий. Те са посрещнати изключително тържествено с военни почести от множество вярващи християни в града.
Снимка: Икона на св. Йоан Рилски Чудотворец от Художествената колекция на Регионалния исторически музей – София, зограф Димитър Христов, 1832 г.
