„Поп Христо (Христо Николов – Такия) просълзен, разказа какво се е случило. Хаджи Боне ми заповяда да почерпя присъствуващите с по една ракия за „Бог да прости“. Аз ги почерпих . Те пиха и казваха: „Бог да прости!“ На Хаджи Боне течаха сълзите и той често си бършеше очите с дланта на дясната ръка и всички плакахме...“ – думи на Дамян Богоев Врабчев, кръчмар и слуга на Хаджи Боне Петров, във връзка с обесването на Васил Левски в покрайнините на София.
На 6 август 2021 г. се навръшват 185 години от рождението на Хаджи Боне Петров, просветен деец, общественик, търговец, съратник на Васил Левски и участник в тайния революционен комитет в София.
Хаджи Боне Петров е роден на 6 август 1836 г. в с. Герман, Софийско. Изказват се и някои предположения, че неговото рождено място е с. Хрельово, Самоковско, от където всъщност е неговият баща. По-късно семейството се преселва в с. Герман, където скоро след това бащата умира, оставайки две невръстни деца – Боне и Андон, а майка им се омъжва повторно. Семейството на Боне Петров живее бедно, но младежът расте с будно и патриотично съзнание. Той е самоук и любознателен, с организаторски способности и ораторски талант. През 1860 г. се преселва в София и в младите си години става килиен учител, а по-късно успява да изучи няколко занаята и започва да търгува със земи и храни.
Хаджи Боне Петров е един от най-верните съподвижници на Васил Левски и член на тайния революционен комитет в София (според Дамян Врабчев той е председател на организацията). Успешният търговец има многобройни връзки със софийските села и манастири, където създава клонове на комитета. В своя хан, който се намирал на Цариградско шосе, срещу главния вход на сегашния парк „Врана“, той организира срещи на Васил Левски с по-будните селяни от близките села – Герман, Горубляне, Казичане, Горни и Долни Лозен.
Освен този хан, Хаджи Боне Петров притежава имоти в с. Герман и още една кръчма на територията на стария Солни пазар (дн. пл. Позитано). Над нея са разположени две стаи, едната обитаема, а другата необитаема. Необитаемото помещение е използвано за тайните срещи на местните революционери с Левски.
По това време Хаджи Боне Петров е доста заможен търговец, избран е за църковен и училищен настоятел и член на епархийския духовен съвет. Неговият брад Андон става свещеник в с. Герман под името поп Донко.
След разкриването на комитетската мрежа на В. Левски, Б. Петров е заловен и осъден на заточение в крепостта Диарбекир. Впоследствие е амнистиран и на 10 март 1878 г. се завръща в София. Посрещнат е от своя верен кръчма Дамян Врабчев около Нови хан. След Освобождението заема различни длъжности, включително и помощник-кмет на младата столица по време на управлението на Никола Сукнаров (30.04-27.12.1883 г.).
Веднага след Освобождението на България Хаджи Боне Петров взима чифлика „Чардаклия“ под наем за две години, като впоследствие го откупува за 500 златни лева от наследниците на Осман паша – Мурад бей и Мустафа бей. По време на Освободителната война чифликът е опожарен и разграбен. След закупуването му Б. Петров започва незабавна работа по неговото възстановяване. На мястото на стария конак с красивите старинни чардаци (от където идва името на чифлика) той построява едноетажна къща. В близост до нея са изградени готварница, воденица с един камък, ратайски къщи, хамбар и други стопански постройки. Състава на чифликът влизат зеленчукови и овощни градини, както и многобройни ниви и ливади. Боне Петров се опитва да запази духът на разрушеният чифлик, оставайки същото име на имота – „Чардаклия“. Изграждането на едноетажната къща на територията на имота се отнася към началото на 1880 г. Приблизително по това време или малко след това е издигнат и хамбарът. Къщата на Хаджи Боне Петров е разрушена през 1978 г., като днес единствено е запазен дървеният хамбар за жито. Тук, сред тишината и спокойствието черпят вдъхновение едни от най-добрите български писатели по това време – Иван Вазов, Пенчо Славейков, Алеко Константинов и др. Иван Вазов е близък приятел на Б. Петров и по тази линия е учител и наставник на неговият син Георги, който по-късно става писател.
В края на 80-те и началото на 90-те г. на ХІХ в. чифликът привлича вниманието на българския владетел Фердинанд, който на два пъти кани Хаджи Боне Петров в дворецът „за да го склони да му продаде имота си“. През 1895 г. Б. Петров умира, а на следващата година Народната банка печели делото, което завежда срещу него за неизплатени дългове в размер на 36 500 златни лева. Наследниците на българския търговец са принудени да изплатят дълга в кратък срок. Това не се случва и банката взима имота, който през 1898 г. е продаден на публичен търг на придворният аптекар на Фердинанд, д-р Никола Странски за сумата от 56 500 златни лева. Три седмици по-късно, на 9 януари 1899 г., д-р Странски продава имота на българския владетел, който го превръща в своя царска резиденция, позната днес като парк Врана.
Хаджи Боне Пертов оставя свой дневник, воден собственоръчно от 1853 до 1894 г., в който са отразени различни събития, свързани със София за този период, включително и за пребиваването на Васил Левски в града и революционната му дейност. Дневникът се съхранява във фондовете на РИМ-София и представлява тетрадка с 134 страници изписани с ръкописен текст. През 1892 г. Боне Петров издава и книгата „Страданията на св. Великомъченик Георгий Победоносец и на св. Георгий Софийски с кратко описание на Кремиковския девически манастир“.
.jpg)
