През 2021 г. се навършват 75 г. от рождението и 50 г. от смъртта на българската певица Паша Христова. Родена е на 16.07.1946 г. в кв. Княжево, тогава в покрайнините на София. Кръщелното й име е Парашкева Христова Стефанова. Приема артистичното си име – Паша, с което става известна. Израства в скромно, дори бедно семейство и живее с родителите си в комунална квартира. Паша завършва гимназия и започва работа като чертожник. Но желанието й е да се занимава с пеене. Баща й – фотограф по професия категорично не подкрепя увлечението й по музиката, като заявява, че не желае дъщеря му да стане „кръчмарска певица”. Това обаче не я спира и една случайна среща с композитора Иван Стайков я отвежда в организираната от него Школа за естрадни певици, която да подготвя млади таланти, развиващи се в областта на популярната музика. След завършването на курса, Паша Христова постъпва като солистка в Ансамбъла на строителните войски. През 1966 г. се случва и първия й запис - на песента „Щъркелът пристигна пак”.
След две години Паша Христова се явява на прослушване и е избрана за солистка на един от най-популярните по това време оркестри – оркестър „София”. Продължават записите й – около 60 песни са за фонда на Българското национално радио.
Паша Христова гастролира както у нас, така и в чужбина. Пее в бившия СССР, Чехословакия, Румъния, Полша, ГДР и ГФР и др. Тя печели златен медал от фестивала на естрадната песен в Сочи, трета награда на конкурса „Златния елен”, който се провежда в гр. Брашов, Румъния, първа награда за изпълнение на фестивала в гр. Сопот, Полша и др. Участва и в радиконкурса „Пролет”, а песента й „Яворови нощи”, съвместно изпълнение с Мария Нейкова, получава първа награда.
Много известни творци като: Николай Арабаджиев, Йосиф Цанков, Морис Аладжем, Зорница Попова и др. композират за Паша Христова. Тя е наричана „универсална певица”, която успешно интерпретира чужди, естрадни песни, предимно италиански. Справя се с модерния по онова време стил боса-нова, а песните й: „Попътен вятър“, „Кажи ми“, „Утрото ще ни срещне пак“, „Морето се завръща“, „Пет часа“, „Среща в неделя“, „Остани“ и др. бързо стават хитове. Паша изпява много песни, но любима за нея остава „Янтра” на композитора Морис Аладжем. Тя е много разочарована, че през 1969 г. песента, с която участва в „Златния Орфей” не е оценена подобаващо от журито и не печели награда.
Талантът на Паша Христова и пословичното й трудолюбие водят до най-голямото признание на родна сцена. През 1970 г. младата певица печели най-престижната награда по онова време за България. Песента „Повей ветре” на композитора Йосиф Цанков, по текст на Димитър Василев в нейно изпълнение, получава голямата награда на фестивала „Златният Орфей”, а емблематичната й песен „Една българска роза” на композитора Димитър Вълчев и текст на Найден Вълчев - първа награда.
За съжаление успешният творчески път на младата, талантлива певица приключва в един зимен, декемврийски ден на 1971 г. В момент, когато е решила да промени живота си извън сцената и да заживее с мъжа, с когото има връзка и от когото чака дете /пианистът и ръководител на оркестър „София” по това време Николай Арабаджиев/ се случва най-страшното. Самолетът Ил 18 с българската делегация от дейци на изкуството - певци, музиканти и танцьори, която трябва да замине на турне в Алжир по повод дните на българската култура, претърпява инцидент при излитане. Машината се накланя на една страна, забива се в пистата и избухва пожар. Екипажът и 32-ма от 73-мата пътници в предната част, сред които и Паша Христова загиват. Сред оцелелите са едни от близките приятели на певицата – Мария Нейкова и Борис Годжунов. Те интерпретират случилото се по различен начин, предположения и догадки има и от страна на други колеги от бранша и журналисти, а по-късно и от сина на Паша Христова /от брака й/, който по време на трагичната й кончина е едва на две години. Говори се, че катастрофата не е плод на случаен инцидент, защото самолетът е напълно изправен и след технически преглед, а пилотите са опитни летци, които са возили не веднъж и Тодор Живков. Каквито и версии да има – от подготвян атентат срещу Живков и други членове на Политбюро, които първоначално щели да летят със самолета, до намерение на тайните служби да унищожат физически единият от пилотите и пр., трагичният завършек на несъстоялия се самолетен полет не само прекъсва един млад живот. Самолетната катастрофа лишава българската, а и световна естрада от една талантлива, развиваща се, перспективна, млада певица. Някои от песните й продължават да живеят чрез нови аранжименти и кавър версии, а може би най-известната и разпознаваема, която винаги ще се свързва с името на талантливата певица остава песента „Една българска роза”.
Паша Христова е удостоена през 1972 г. посмъртно със званието „заслужил артист”. Тя остава в паметта на няколко поколения българи и е един от символите на българската популярна музика.
