На 10 юли 2021 г. се навършват 120 години от смъртта на Васил Друмев. Той е виден български писател, политик, висш духовник, почетен член на Българското книжовно дружество. Той е роден в Шумен през 1841 г. Взема дейно участие в културния живот на града.
През 1858 г. постъпва като стипендиант в Духовната семинария в Одеса, където се сближава с Георги Раковски. Поддържа църковно-националната борба. В началото на 1862 г. отива в Белград и се записва в Първа българска легия. Завършва Духовната академия в Киев през 1869 г. и се установява в Браила. В. Друмев е един от учредителите на Българското книжовно дружество и негов председател. На 6 юни 1873 г. е ръкоположен в Тулча за йеродякон с църковното име Климент.
След Освобождението 1878 активно участва в обществения и културния живот. Член на Учредителното събрание и на Първото велико народно събрание. Министър-председател и министър на народното просвещение 1879-1880 г. През 1881-1901 г. е митрополит на Търновската епархия. Друмев е пръв председател на Българския червен кръст.
След детронацията на княз Александър І 1886 г. оглавява временното правителство. По убеждение е русофил, обявява се против политиката на Стефан Стамболов. Поради тази причина е преследван и заточен в Гложенския манастир. В. Друмев е родоначалник на българската белетристика – автор на повестта „Нещастна фамилия”. Той е сред основоположниците на българската драматургия – „Иванку, убиецът на Асеня І”.
