Д-р Константин Стоилов (23 септември 1853 - 23 март 1901) е сред водещите български държавници и политици, един от строителите на българската държава след Освобождението, юрист, редовен член на Българското книжовно дружество. Роден в Пловдив.
Завършва Робърт колеж в Цариград със степен „бакалавър на изкуството”. Доктор по право на Хайделбергския университет. Д-р К. Стоилов е секретар на Учредителното народно събрание през 1879 г. и член на комисията по изработването на проекта за конституция на Княжество България. Той е главен секретар на канцеларията на княз Александър І и началник на политическия му кабинет.
Един от водачите на Консервативната партия, основател и лидер на Народната партия. Член на делегацията за избор на нов български княз (1886). Народен представител в три велики народни събрания и в осем обикновени народни събрания, министър-председател и министър на вътрешните работи (1887, 1894-1899). Покровителства българската индустрия, насърчава и стабилизира селскостопанското производство.
Възстановява дипломатическите отношения с Русия, провежда политика на добросъседски отношения с балканските държави. Член на масонската ложа „Аполо”, основател и пръв редактор на един от най- популярните вестници „Мир”. Известният историограф, публицист и журналист Симеон Радев определя д-р К. Стоилов за най-европейския български политик – като интелект, поведение, облекло, присъствие и изказ.
В Регионален исторически музей – София се намира бюрото на д-р К. Стоилов. То е от дома на видния държавник и привлича вниманието на посетителите.
