На 20 март 2021 г. се навършват 165 г. от рождението на видната българска учителка, общественичка и писателка Теофано Попова. Тя създава и финансира едно от най-старите сиропиталища в България – това в родния й град Стара Загора. Произхожда от семейството на богатия абаджия Нено Тодоров, учи в местното девическо училище и едва навършила 15 години става учителка на неговите ученички.
През 1875 г. Теофано се омъжва за богатия търговец Васил Попов, чийто баща – Димитър е свързан с борбата на старозагорската българска община за църковна независимост. Семейството, от което произхожда съпруга на Теофано, притежава голям чифлик в близкото село Малко Кадиево, няколко стотици декари обработваеми земи около Стара Загора и дюкяни в града.
С фамилията Попова Теофано остава в българската история, преди всичко, като жена с висок социален статус, която след женитбата си продължава да учителствува в противоречие със съществуващите тогава нрави. Нещо повече, материално обезпечена, тя се отказва и от учителската си заплата. За жалост безметежния живот на Теофано продължава до 1878 г. Както повечето от нейните съграждани, тя и семейството й преживяват големия пожар през лятото на 1877 г., бягайки извън града. На следващата година, когато се връщат обратно в опустошения град, съпругът й умира от ширещата се епидемия, а Теофано остава сама с едно невръстно и едно неродено дете.
През 1879 г., твърде млада, майка на две деца, Теофано Попова продължава да учителствува, въпреки материалната си обезпеченост, в Казанлъшкото девическо училище. Успоредно с преподаването младата жена има свободата на ума да се занимава с теми, свързани с философски, литературни и социални проблеми.
След повече от 10 години престой в Казанлък и работа в местното девическо училище, през 1891 г. е принудена да напусне града и работата си. Властите обискират квартирата й, по повод ангажирането на големия й син в ученически бунтове в Пловдивската гимназия. Иззета е личната й корестпонденция и архива й, заплашена е с уволнение. Три години Теофано Попова живее в Солун и работи като учителка по български език в прочутата Солунска гимназия.
През 1894 г. с назначение в местното училище се връща в родния си град, където продължава с учителствуването. Тук посреща смъртта на големия си син и въпреки покрусата запазва борческите си позиции и поведение. Теофано Попова открито подкрепя много стачкуващи учители, в защита на земеделските производители срещу въвеждането на натуралния десятък. След като изпраща лично писмо да министъра на просвещението за възстановяване на работа на уволнените учители, самата тя е отсранена от работа през 1900 г.
В началото на ХХ в., след близо няколко десетилетия учителствуване, Теофано Попова организира свои съмишленици и поставят началото на благотворително дружество „Добрият самарянин”. Основна цел на дружеството е грижата и подкрепата на деца, останали без родители – осигуряване на подслон, прехрана и образование. По този начин възниква първото сиропиталище в Стара Загора, което е и едно от най- старите в България.
Всички запазени документи на дружеството свидетелстват за енергичната дейност на Теофано Попова в изграждането и подържането на сиропиталището в началните десетилетия на ХХ в. на основата на благотворителността. И когато изцяло е отдадена на дружеството, децата и сиропиталището, е убит и втория й син.
Загубила съпруга и двамата си сина Теофано Попова, успоредно със своите ангажименти към децата без родители, отдава част от времето, заниманията и усилията си в създаването на драматични творби с историческо съдържание, най- популярна от които е драмата „Старозагорското въстание 1875”.
Две години преди собствената си кончина, с завещание, оставя на сиропиталището наследствената си собственост, представена с дълъг списък, в който са включени големият чифлик, земеделската земя, горите и др.
Теофано Попова умира на 17 януари 1929 г., след като е предоставила себе си и цялата си собственост благодетелно на сиропиталището. В устава на благотворителното дружество, при неговото учредяване, е записано, че то ще се грижи както за деца, така и за възрастни, които са останали сами и еднакво имат нужда от подкрепа.
Въпреки превратностите на времето в средата на 40-те години на ХХ в., сиропиталището се запазва до днес и в последното десетилетие съществува под наименование Дом за деца лишени от родителски грижи „Теофано Попова”. В двора на неговата сграда, осигурена също от видната старозагорка още през 1907 г., е издигнат бюст-паметник на българската учителка и благодетелка.
