„…в дом попечителя училища святаго Преображения Господин Димитриа Начовича посещения ради, учител Господин Еманоил Ваксидович, учител Господин Георгии Владикин, Господин Христаки Филчов, тия четири лица воспалени от родолюбието си определиха…да поставят едно Българско читалище, гдето ще бъди библиотека и музеом“. Из Учредителния протокол на читалището в Свищов, 30 януари 1856 г.
На 30 януари 2021 г. се навършват 165 години от основаването на първото българско читалище, това в Свищов. Към него е уредена и първата музейна сбирка, с което се поставя началото на българското музейното дело още преди Освобождението. Създаването й е закономерен процес, който е вследствие на нарасналия интерес на нашите възрожденски дейци към опазването на историческата ни памет и материалните свидетелства за българската история.
В средата на ХІХ в. Османската империя започва да ограничава износа на археологически и исторически ценности с цел създаване на Археологически музей и Музей на империята в Цариград. Издадени са Правилник за издирване на антики, Заповед за събиране на археологически паметници и Наставления за вида и стойността на старите монети. Същевременно през 1854 г. е създаден турски окръжен музей във Видин, организиран от Сами паша. Юридическите и институционалните мерки предприети от Османската империя, създават реална опасност от събиране и съхраняване на балканското културно наследство, в т.ч. и материалните следи за българската история, в създадените музеи на империята. Тази негативна перспектива подтиква възрожденските ни дейци към създаване на програми за събиране и опазване на старините и създаването на български музей. През 1856 г. Иван Кишелски изготвя, документ, чиито краен резултат цели да се създаде общобългарски „Музей на древностите“ в Одеса.
Активната събирателска дейност на българските възрожденци през първата половина на ХІХ в. довежда до създаването на първото българско читалище с библиотека и музейна сбирка към него. Подготовката за това важно начинание започва още през 1855 г. На 30 януари 1856 г. в Свищов се чества празникът на Преображенското училище. След проведената църковна служба, гражданите са поканени в една от училищните стаи, където учителят Васил Манчов произнася слово, което впечатлява събралите се слушатели, сред които са търговецът Христаки Филчов и учителите Емануил Ваксидович и Георги Владикин. След края на празненството те се отправят към дома на училищния настоятел Димитър Начович. Водени от високи патриотични чувства четиримата български общественици взимат решението за учредяване на едно „читалище-музеум“, като пускат и подписка за дарения. Самите те подпомагат неговото създаване с големи парични и материални средства. За първи председател е избран търговецът Александър Е. Шишманов.
Създаването на читалището-музей в Свищов намира широк отзвук отвъд българските земи, като за него има съобщения в: румънски пътеводител на крайдунавските градове (1863), цариградски вестник „Турция“ (бр. 49, 1866) и др.
В спомените си В. Манчов изтъква, че музейната сбирка към читалището трябва да се превърне в общобългарски музей, чиято програма предвижда „да се събират от вред Балканския полуостров оцелелите наши народни паметници като пергаменти и вехти ръкописи, писани на книга, български монети и други таквиз“. Според програмата развитието на „музеума“ трябва да се реализира в две основни направления – археологически музей и исторически архив. Първият има за задача да събира „стари останки“ и „монети“, а вторият трябва да окомплектова колекция от „пергаменти и вехти ръкописи“. След създаването на първата музейна сбирка постъпват и първите дарения – Е. Ваксидович дарява стара ръкописна книга, а В. Манчов „една литургия на пергамент и още няколко ръкописа“. Подаръци постъпват и от „Цариградски вестник“, Сръбското книжовно дружество и Руското императорско консулство в Русе. През 1859 г. музейната сбирка включва 30 книги на пергамент, 50 ръкописа, стари български монети и други старини. В годините до Освобождението са събрани редица ръкописи, дневници, тефтери, като някои от ценностите са донесени от различни краища на Балканския полуостров.
Особени заслуги за развитието на музейната сбирка има Николай Павлович. Неговите познания в областта на музейното дело са резултат от посещенията му на някои от музеите в Русия и Европа. С пристигането си в Свищов през 1866 г. той се включва активно в дейността на читалището, като обогатява нумизматичната колекция и я експонира в специално доставен за целта шкаф-витрина, който представлява и първата музейна мебел у нас. На стената до витрината Н. Павлович поставя художествени образци на старите български монети, които рисува през 1860 г. за труда на Г. Раковски „Десет стари български монети“, част от изследването на българския революционер „Няколко речи о Асеню първому, великому царю българкому и сыну му Асеню второму“. Това е първият опит за създаването на българска музейна експозиция, с включването на научно-спомагателни материали за онагледяване на експонатите.
По време на Руско-турската война (1877-1878) голяма част от музейната сбирка е разпиляна и безвъзвратно загубена. Известен опит за възстановяване на музейно-събирателската дейност на читалището след Освобождението правят дружеството „Учителска дружба“, Славянското ученолюбиво дружество „Св. Св. Кирил и Методий“, училищния археологически музей към Свищовското държавно търговско училище „Димитър х. Василев“ и Свищовското археологическо дружество. Истински продължител и приемник на първия български музей е откритата на 15 май 1926 г. къща-музей „Алеко Константинов“.
