На 24 септември 2020 г. се навършват 200 години от рождението на Александър Дондуков-Корсаков (1820 - 1893), руски княз, държавник и офицер, генерал-адютант и генерал от кавалерията. Като командир на 13 армейски корпус, участва в Руско-турската война (1877 – 1878). Има голям принос за създаването на гражданските управленски структури на Княжество България.
След смъртта на княз Черкаски, Александър Дондуков-Корсаков е назначен на 20 май 1878 г. за императорски комисар от руския цар Александър II. Начело на временният Съвет за управление, Дондуков-Корсаков подкрепя активно всенародното движение против решенията на Берлинския конгрес ( 3 март 1878). Съдейства за изграждането на гимнастическите дружества и недопускане въвеждането на османски гарнизони в Източна Румелия. Участва в работата на Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция. Несъмнени са неговите приноси в изграждането на българско здравеопазване, образование, администрация, войска.
По време на дискусиите за определяне на столица на новоосвободеното Княжество, императорският комисар Александър Дондуков-Корсаков се вслушва в съветите на проф. Марин Дринов, за избирането на София, въпреки че като по-подходящи предложения се смятат Търново или Пловдив. Той успява да убеди меродавните институции в Русия, че направеното предложение е разумно и настоява да премести резиденцията си в града, където се и установява на 20 октомври 1878 г. При разпаленото обсъждане по време на Учредителното събрание на Органическия устав, София е избрана за столица на 3 април 1879 г.
След прекратяване на Временното руско управление през юни 1879 г. и пристигането на избрания за български княз Александър I Батенберг, Дондуков-Корсаков се завръща в родината си. Умира на 15/27 април 1893 г. в с. Полоная, Псковска губерния. Неговото име носи централен булевард в София – „Княз Александър Дондуков“.
