На 19 септември 2020 г. се навършват 60 години от рождението на българската писателка Теодора Димова. Тя е родена на през 1960 г. в София.
Нейни родители са писателят Димитър Димов (1909 – 1966 г.) и пианиската Лиляна Бушева. Много малка – на 6 години, Теодора скоропостижно загубва баща си и израства със своята майка.
Завършва Английската гимназия в София и английска филология в СУ „Св. Климент Охридски”, специализира в Royal Court Theatre в Лондон. Занимава се с журналистика, работи като преводач и преподавател по английска филология. Дълги години работи в редакцията на „Радиотеатър” в БНР.
От 80-те години на ХХ в. започва реализирането и утвърждаването й сред бележитите съвременни български автори на пиеси, романи, есета и публицистика. Пише и за деца, един от колумнистите е на портал Култура, ангажирана е с множество интервюта по актуални проблеми в нашето ежедневие, проявява се и като ментор в лабораторията за творческо писане в НБУ, участва в международни уъркшопове по драматургия във Варна, Охрид, Будапеща.
Пиесите й – 9 на брой, се радват на своя аудитория в страната и чужбина. Първата от тях - „Фюри” през 1987 г. печели награда на конкурс в БНР, а впоследствие Теодора Димова получава награди и за други свои драматургични творби. Пиесата „Замъкът Ирелох” е създадена за деца, а през 2001 г. печели балкански конкурс по драматургия. Четири от нейните пиеси – „Кучката”, „Змийско мляко”, „Любовници” и „Невидимите пътища на прошката” са издадени от ИК „Жанет 45” през 2006 г. в едно книжно тяло. Преди тях, през 1999 г., са комплектувани и издадени три други пиеси на авторката – „Игрила”, „Платото”, „Неда и кучетата”
Нейните романи, есета и публицистика също имат много почитатели. Голяма част от тези творби са номинирани, а други – са удостоени с награди на различни издателства и институции. Първият й роман „Емине” (2001) е написан без точки – в едно изречение. Най – награждаваният роман на авторката е втори по ред в списъка на нейното творчество. Създаден е няколко години по- късно и е озаглавен „Майките”. С награди на издателства са удостоени романите „Марма, Мериам” (2010) и „Влакът за Емаус” (2013).
Най- превежданият роман на авторката също е „Майките” – на френски, немски, полски, словенски, руски езици. Първият й роман е преведен на френски и чешки. Много от романите и есеистичните произведения са създавани по конкретни поводи с конкретни подбуди от ежедневието и лични занимания на авторката. В подкрепа на казаното могат да бъдат посочени заглавията „Четири вида любов” (2014), „Ороци” (2015), както и последният роман „Поразените”(2019). Специално е участието на Теодора Димова сред колумнистите със създаването на над 400 статии по наболели социални проблеми в София, България, Европа и света.
През 2007 г. излиза на бял свят романът на Теодора Димова „Адриана”. Той се оказва създаден от авторката, след творческите й занимания с недовършено произведение на баща й – „ Роман без заглавие”. Тя не довършва и не преработва бащиния текст, а се стреми и създава свой. В 2016 г. БНТ представя премиерата на филма „Аз съм ти, Адриана” по „Роман без заглавие” на Димитър Димов и „Адриана” на Теодора Димова.
По свой начин, внимателно, спокойно и деликатно авторката се опитва да бъде почтенна и достойна с нас читателите. Тя се стреми да ни представи истината, справедливостта и своя поглед върху тях, опитва се да ни научи на важните неща и дела в живота, обществото и света. Говори ни за значимостта на паметта за един народ и държава, на общността сред нас хората – възвърната и налична, за любовта, за историята, религията, храма и държавата. Доказва ни, че има смисъл всеки да върви по своя път, но всички трябва да се учим да сме заедно в любов и разбирателство. Само тогава ще се спазим от злобата, омразата, страха и безперспективността.
