На 30 юни 1940 г. столичният кмет Йордан Йорданов открива тържествено бюст-паметника на Хаджи Димитър в Борисовата градина.
На събитието присъстват много граждани, включително сливенската колония в София. В речта на кмета се казва:
„Благодарение на похвалния почин на негови (на Хаджи Димитър – бел. м.), живущи в София, съграждани – сливенци, днес ний запълваме тази липса с един скромен, но прекрасен бюст, творба на младата, даровита скулпторка г-ца Мара Георгиева.”
Наистина, и днес можем да се убедим в неповторимото художествено въздействие на паметника. Това е първият столичен паметник, създаден от творец жена. Мара Георгиева (1905-1989) е родена през м. юли в гр. Чирпан. През 1930 г. тя завършва Художествената академия в София при проф. Марин Василев. Продължава да работи в ателието му, където се запознава със своята връстничка Васка Емануилова – също скулптор и художник.
Двете жени делят общо ателие, където творят заедно, а след 1944 г. реализират няколко големи, общи проекти. През 1931 г. Мара Георгиева участва в годишното изложение на българските художници с глава на В. Емануилова и веднага е забелязана. Участва във всички общосъюзни изложби, както и в изложбите на Дружеството на новите художници (1931-1944). Нейни скулптурни паметници са реализирани в десетки селища на България, както и в чужбина. В обществената среда на столичния град днес могат да бъдат видени цели седем нейни творби, като в миналото са били над десет.
За паметника на Хаджи Димитър през 1940 г. писателят Константин Константинов пише:
„Един прекрасен бюст, рядко художествено дело, ще украси един кът от градината, гдето малките българчета играят! Паметникът е още по-значителен, защото е дело на една жена, една млада българка, талантливата скулпторка Мара Георгиева, която даде вече великолепния бюст на Яворова в Чирпан, с чувство на пълно проникновение и художествена простота е възсъздала в бронз един образ дълбок, мъжествен и лъчист в едно и също време...”
Художникът Ненко Балкански твърди: „…в тази си творба скулпторката е създала един правдив и убедителен образ на войводата. Оная трудност, която съществува при бюстовете-паметници и която се крие в това, че покрай убедителната портретна характеристика трябва да се предаде и да се почувства и онова, което е направило портретуваният да бъде тачен и да му се издига паметник, тук е постигнато... и ние виждаме, че сдържано, но с проникновение, Мара Георгиева е изразила в тази своя творба духа на неустрашимия борец за свобода.”
