Втората световна война – най-кръвопролитната в човешката история, продължава от 1939 до 1945 г., като в нея са въвлечени почти всички европейски държави, Северна Америка, Азия, Африка и Австралия.
Хитлеристка Германия обявява капитулация на 9 май 1945 г. Датата се приема за край на войната, въпреки последвалите военни действия на САЩ срещу Япония с използването на атомни бомби.
Войната завършва с победата на Русия и останалите държави от Антихитлеристката коалиция (Великобритания, САЩ и др., някои от които, като България, се присъединяват по-късно). Равносметката е трагична – жертвите са десетки милиони, хиляди са ранените и подложените на всевъзможни репресии. Икономиката на Европа, както на победените, така и на победителите, е в разруха.
Един от негативните резултати от войната е промяната в политическата карта на Европа. Тя се оказва „поделена“ между победителите. Войските на Съветската армия на практика окупират източната част от континента, което дава възможност на левите сили, начело с комунистическите формации, да завземат държавната власт. Създава се Източният блок, в който определяща е ролята на Съветския съюз. Социалистическите страни се обединяват в СИВ (Съюз за икономическа взаимопомощ) и Варшавски договор - военен съюз, в който членуват „братските“ армии на страните от Източния блок. „Желязната завеса“ е спусната, разделението в Европа се задълбочава, а противопоставянето между страните от социалистическия лагер и тези с демократична форма на управление и пазарна икономика, продължава повече от 45 г.
След края на войната, т.нар. капиталистически държави, полагат неимоверни усилия за излизане от разрухата и икономическата криза. Това подтиква външният министър на Франция Робърт Шуман да предложи пред ООН (Общество на обединените нации) мерки за сътрудничество в името на прогреса. И така, на 9 май 1950 г., Шуман прочита декларация, в която са заложени идеи за сътрудничество между големите европейски страни, в това число и между вековните врагове Франция и Германия. Създава се Европейска общност за въглища и стомана, която поставя началото на бъдещите структури, свързани с обединението на Европа и предшества появата на Европейския съюз, който ще гарантира общия пазар и свободното движение на хора, стоки и услуги. Демократичните, европейски държави, правят решителни стъпки към преодоляване на различията за обединение.
На 9 май 1985 г. Съветът на Европа (политическа организация, учредена по идея на Великобритания през 1949 г.) прави предложение, отразено в специално издадена декларация – денят на капитулацията на Германия е обявен за Ден на Европа, която все по-успешно преодолява разединението и последиците от войната.
След падането на Берлинската стена, Денят на Европа получава много по-широк отзвук. Чества се и от бившите социалистически държави, тръгнали по демократичен път на развитие, членки или кандидати за членство в Европейския съюз.
За СССР, (дн. Руска федерация), денят 9 май е обявен за национален празник и се нарича Ден на победата. Ежегодно се провежда грандиозен парад с демонстрации на най-съвременната военна техника на страната, с която армията е оборудвана по суша, въздух и вода. Пòчетни участници в парада са останалите живи ветерани от войната.
За България и европейската демократична общност, отбелязването на 9 май е свързано с края на една кръвопролитна война и с честването на Деня на Европа като ден на мира, обединението и сътрудничеството между народите.
