На 10 април 2018 г. се навършват 135 години от рождениeто на един от най-бележитите български учени от първата половина на ХХ век – Богдан Филов. Той е роден на 10 април 1883 г. в град Стара Загора. Средното си образование завършва в Първа мъжка гимназия в София, след което заминава за Германия с държавна стипендия. Там следва класическа филология и прави докторат по археология. От 1906 г. работи в Народния археологически музей в София, а в периода 1910–1920 г. е негов директор. През 1920 г. е избран за професор по археология в СУ „Св. Климент Охридски“, а от 1937 г. е председател на Българската академия на науките.
След като постига почти всичко в областта на науката, през 1938 г. Филов приема назначение в правителството на Георги Кьосеиванов и става министър на народното просвещение. През 1940 г. е избран за министър-председател на България, като сериозен успех постига още същата година с подписването на Крайовската спогодба, според която Румъния връща Южна Добруджа на България. През следващите години обаче правителството, оглавявано от Филов, взима някои спорни политически решения – приемането на Закона за защита на нацията в сила от януари 1941 г., съдържащ дискриминационни мерки срещу лицата с еврейски произход; включването на България във Втората световна война на страната на Тристранния пакт (военно-политически съюз между Германия, Италия и Япония) през март същата година и обявяването на т. нар. „Символична“ война на атлантическите съюзници – САЩ и Великобритания, довело до масирани бомбардировки над България в периода 1943–1944 г. След смъртта на цар Борис III през 1943 г. Филов изпълнява функциите на регент на малолетния цар Симеон II, но превратът от месец септември следващата година го принуждава да подаде оставка. Заради водената от него политика по време на Втората световна война (1939-1945), в началото на 1945 г. Филов е осъден на смърт от Народния съд. Повече от 50 години след изпълнението на присъдата му с Решение №172 на Върховния съд от 26 юни 1996 г. тя е отменена.
Това, което е безспорно в професионалната биография на Богдан Филов, е неговият съществен принос в развитието на българската археологическа наука през началните десетилетия на XX в. С ръководените от него разкопки той поставя началото на методичните археологически проучвания в България – в Хисаря (1909–1910), при базиликата „Св. София“ (1910–1911), в Кабиле, Ямболско (1912). По време на Балканските войни и Първата световна война, в периода 1912–1916 г. предприема пътувания в Тракия, Родопите и Македония, където документира в подробни дневници паметниците на културата по места.
На територията на София името на Филов се свързва с проучванията на ротондата „Св. Георги“ и Боянската църква, но най-известен е с неговите разкопки в границите на източния Сердикийски некропол – в пространството под пода на базилика „Св. София“ и около нея. Там той разкрива общо 34 антични сводови гробници и зидани гробове, като две от гробниците са със стенописи (едната днес е експонирана в археологическото ниво на базилика „Св. София“ и е достъпна за посетители); допуска съществуването на най-малко два по-ранни храма, документирайки мозаечните им подове. След проведените от Б. Филов археологически проучвания, финансирани от фонд „История на София“ на Софийска община, интересът към базиликата „Св. София“ като паметник на културата нараства, в резултат на което през 1912 г. се взима държавно решение за реставрацията на храма, а две години по-късно реставрационният план започва да се изпълнява. Резултатите от разкопките му са подробно представени в неговата монография „Софийската църква Св. София“, която излиза в ограничен тираж през 1913 г. Днес книгата представлява антикварна рядкост.
