Димитър Яблански (1860-1924) е известен политик, финансист и стопански деец. Според някои източници той е роден в София, а други автори твърдят, че родното му място е с. Ябланица, Тетевенско.
Средното си образование завършва в Габровската гимназия (1878), а на следващата година постъпва в новооткритото Военно училище. По време на Сръбско-българската война (1885) е назначен за комендант на София, а след това за председател на военния съд в Пловдив. През 1886 г. напуска военната служба и заминава за Париж, за да продължи образованието си. Завършва държавни и стопански науки (1893).
На 8 април 1897 г. Яблански е избран за кмет на столицата. Остава на тази длъжност до 11 април 1899 г. По време на управлението му са сключени договори с френска фирма за електрифицирането на града и с белгийска фирма за прокарването на електрически трамвай. Столичната община отрежда място за Духовна семинария и заделя първите средства за строителството на градски хали и кланица. Започват корекции на Перловската и Владайската река, регулират се улици в центъра и покрайнините на София.
След оттеглянето си от кметския пост Яблански се отдава на политическото, икономическото и литературното поприще. Министър е на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1912-1913) в правителството на Иван Евстр. Гешов. Директор и член на Управителния съвет на застрахователното дружество „Балкан” (1895-1920), член на Управителния съвет на Кредитна банка (1908-1917), акционер в акционерните дружества „Изида” и „Мир”. Организира първата анкета за положението на индустрията в България, която дава данни за броя на предприятията, вложените капитали, заетите работници и др. Пише икономически и финансови студии, в които разглежда отражението на европейската аграрна криза от края на ХІХ в. в България, митническата политика на страната и др. Яблански е привърженик на аграрната ориентация в българската икономика. Разобличава безпринципността и алчността на политическите партии. Един от основателите и редовен сътрудник на „Икономическото списание”.
